Едно усещане ни влиза под кожата след терористичните нападения в Париж: усещането, че светът излиза от релси, че редът е разбит. Папата говори дори за Трета световна война. Вярно, става дума не за глобална война, но война безусловно има: срещу света, какъвто го познаваме. Война, обявена от ислямисткия джихадизъм. Не просто от самозвания халифат на „Ислямска държава”, а от многобройни фундаменталистки групи, движения и секти по цял свят: в Нигерия, в Мали и Сомалия, в Индия, в Бангладеш, в Афганистан и Индонезия, в разпадащи се държави като Ирак, Сирия, Либия и Йемен. Джихадизмът вече вилнее и извън тези региони, той стигна и до Европа, и до Русия. И хвърля ръкавица на целия свят.

Нелепо е сега да спорим дали ислямът е религия на мира или на войната. Нека над тази дилема умуват ориенталистите и ислямоведите. Важното е друго: джихадизмът вижда своите корени в исляма и оправдава своите действия чрез исляма. Чрез изконния ислям - такъв, какъвто преди 1500 години го бил създал и живял пророкът Мохамед в Мека и Медина. Тоест, става дума за един радикално религиозен житейски проект, за живот в пълно съзвучие с Корана. Тази нагласа, която черпи гигантска енергия от спиритуалността, по същината си е тоталитарна. Джихадистите искат да ни накарат да живеем така, както те смятат за правилно. Това е техният боен възглас, с който обявяват война на целия свят и на модерността.

Асиметрична война

Война, която обаче - най-малкото поради тактически съображения - се води асиметрично. Малцината отправят предизвикателство към мнозинството, отделни хора се изправят срещу държави. Това е война на ислямистки партизани срещу държавни армии. Тъй че трябва да се стори нещо съвсем просто: държавата е длъжна да вземе всички възможни мерки, за да попречи на терористите. Тя е длъжна да гарантира на гражданите си сигурност - всеки час, всеки ден, навсякъде. Защото на терористите им е достатъчна една-единствена победа, на тях им стига един-единствен успешен удар, за да разклатят държавите - преживяхме го на 13 ноември в Париж.

Войната е асиметрична, понеже и предпоставките са съвсем различни. От едната страна са джихадистите, които хвърлят на боклука собствения си живот, а от другата - полиция и войска, които действат рационално и целенасочено. От едната страна - готовност да се прекрачат всички граници и да се действа с невероятна бруталност, от другата - войници и полицаи, които спазват нормите на правовата държава. Органите на правовата държава са обвързани с ангажимента си към закона, докато ръцете на джихадистите са развързани от тоталитарната им идеология. Бруталната готовност да убиваш се изправя срещу демократичното съзнание и демократичните правила. Една неравна битка, в която Западът най-вероятно ще трябва да преосмисли своята политика за сигурност.

Те искат да се откажем от себе си

„Отвореното общество и неговите врагове” гласи заглавието на може би най-известното произведение на австрийския философ Карл Попър. Отвореното, либералното общество провокира всички тоталитарно-властнически идеологии. Това общество отрича душеспасителните вярвания и се брани с инструментите на правовата държава. А джихадизмът принуждава западните демокрации да стигнат до границата на своята толерантност, навярно и да я прекрачат.

Терористите искат да се откажем от себе си. Те искат да победят модерността. С асиметрични средства. Борбата ще бъде дълга. Защото след всеки нов удар на джихадизма му порастват нови глави. Резервоарът за терористи, готови да се самоубиват, е неизчерпаем. И ние трябва да сме подготвени.