Война в Европа! Това шокиращо възклицание не звучи днес за пръв път след Втората световна война. На 27 юни 1991 танковете на Югославската народна армия се отправиха към границите на СФРЮ с Италия и Австрия. Целта беше да се попречи на югославската република Словения да напусне федерацията. Дали историята на югославските войни отпреди 30 години може да ни помогне да прогнозираме развитието на войната в Украйна? Кое е общото, къде са разликите? Какви поуки можем да извлечем?

Какви са военните цели?

Русия искаше бързо „да обезглави“ Украйна и да инсталира свой марионетен режим. Този опит се провали. Вместо да постигне търсения резултат, сега руската армия води война в цялата страна. В едновремешната Югославия също за броени дни и седмици изходните военни цели се промениха. Първоначално армията се опитваше да запази целостта на Федеративната република. Неуспешно. В резултат – в Хърватия, а скоро след това и в Босна и Херцеговина започнаха войни за териториално преразпределение на разпадащата се федерация. А в края на кръвопролитията, през 1998/1999 година една „освободителна армия“ вече се биеше и за независимостта на Косово. Целите се променяха, войната оставаше.

Поуката: Дори ако целта не бъде постигната, мирът не настъпва автоматично.

Какви са рамковите условия?

Нито една от „Великите сили“ (включително и Русия) навремето нямаше интерес Югославия да се разпадне в кървава война, напротив. На международно равнище непрекъснато се полагаха усилия за установяване на мир. Дълго време – безплодни. В Съвета за сигурност на ООН се водеха остри спорове за детайлите, но в крайна сметка винаги се стигаше до обща резолюция. Днес обаче ООН е блокирана от ветото на Русия. А новата световна сила Китай не се присъединява към международното осъждане на руската агресия. Москва на всичкото отгоре притежава атомни оръжия и заплашва, че ще ги използва. За разлика от войната преди 30 години, днес в опасност е световният мир.

Поуката: В задънена улица водят всички повърхностни паралели, като този между Путин и Слободан Милошевич, на когото уж просто трябвало своевременно да му се противопоставим военно.

Какви са стратегиите?

В Босна сръбската страна, а по-късно и хърватската, се опитаха да си извоюват „етнически чисти“ територии. В Украйна обаче руската армия си е поставила за цел да подчини цялата страна и да окупира колкото е възможно по-голяма територия. Тоест, става дума за държавата, а не за един или друг народ. В Украйна не е планирано „етническо прочистване“. То и няма как да се осъществи в една страна, която е 12 пъти по голяма по територия от Босна и Херцеговина.

Поуката: Да приемаме бежанци! И няма защо да се тревожим, че те ще останат завинаги. Те бягат от войната, а не от етническо преследване.

Как изглежда обсадата на големите градове?

Столицата на Босна и Херцеговина Сараево беше под обсада от април 1992 до септември 1995. Но целта не беше да се превземе градът и да се прокуди населението, както се случи в редица по-малки босненски градове. Сараево служеше като заложник или като залог за по-сетнешна размяна на територии. Ето защо хората в града не бяха оставени съвсем без храна, без ток и без вода. След два месеца пълна изолация възникна въздушен мост, по който страдащото население все пак получаваше някакво епизодично и минимално снабдяване.

В момента под обсада са различни украински градове, някои от които са доста по-големи от Сараево. Мариупол например има население приблизително колкото населението на Сараево, но е едва десети по големина град в страната. Разликата между двете войни се състои в това, че руската армия иска да превземе градовете. Което означава, че положението в тези градове тепърва може да се влошава – така агресорите се опитват да ги принудят да се предадат.

Поуката: Никога да не забравяме колко важни са снабдителните коридори!

Евакуация – да или не?

Когато положението стане нетърпимо – както се случва в момента в Мариупол и Харков – веднага настъпва остър недостиг на медикаменти. Токът и водата спират, храните постепенно изчезват, а все повече хора решават да бягат. В случая могат да помогнат хуманитарните организации. „Но евакуацията на хората на нас ни създава и главоболия, защото по този начин ние всъщност тактически се намесваме в бойните действия“, обяснява Хансьорг Щромайер, който ръководи Службата на ООН за координиране на хуманитарните дейности.

Когато цивилното население напусне един град, нападащата армия може много по-лесно да го превземе. Щромайер обяснява: „Тъкмо поради това ние евакуираме единствено, ако такова е желанието на двете воюващи страни и на самите хора“. Чудно ли е тогава, че оповестената евакуация на Мариупол в края на миналата седмица така и не се състоя?

По украински данни близо 200 000 души от общо 440-хилядното население трябваше да напуснат града. Щромайер обяснява, че толкова много хора се евакуират страшно трудно, а за целта е необходимо поне едноседмично прекратяване на огъня и евакуация на няколко фази. „Всичко трябва да е договорено до последния детайл. Колко дълго му трябва на един конвой, за да се отдалечи от града? Къде ще отидат всички тези хора? За целта е нужно време – и доверие“, обяснява той.

Поуката: В момента броят на бежанците е изключително висок, но въпреки това мнозинството от хората ще останат по домовете си.

Какво се прави за закрила на цивилното население?

След многомесечна война първо в Хърватия, а после и в Босна, ООН изпрати навремето„сини каски“. Те подпомагаха инфраструктурата, осигуряваха проходимост на пътищата, наблюдаваха бойните действия и имаха възможност да предупреждават. „Сините каски“ обаче не можеха да опазят цивилното население от обстрел или прокуждане. Трудно е да си представим, че подобни умиротворители могат да се намесят в Украйна. Щромайер дори смята, че отсъствието на „сини каски“ води и до положителни резултати. Защото умиротворителите често се превръщат в играчка в ръцете на воюващите страни. А когато няма „сини каски“, хуманитарните организации могат далеч по-убедително да си вършат работата като неутрална страна. Щромайер обяснява, че в такава ситуация те много прецизно договарят всички условия с воюващите страни, които обикновено ги спазват. В случая с Украйна роля играе и фактът, че една срещу друга са изправени държавни армии, че няма различни въоръжени групировки, както се случва често в Африка или в Сирия.

Поуката: Най-важен е моралният натиск срещу Русия, а не толкова натискът по военна линия.

Как реагират политиката и международната общественост?

По време на войната в Босна Съветът за сигурност на ООН обяви зона, забранена за полети. В момента и украинското правителство настоява за такава зона. Доколкото и в двете войни въздушните нападения не играеха и не играят съществена роля, трябва да знаем, че зоните, забранени за полети, открай време служат като първа стъпка към военна интервенция. Защото при обявяването на такава зона забраната важи не само за полети, но и за обстрел от земята към въпросното въздушно пространство. А когато има обстрел срещу зоната, на него задължително се отвръща с бомбардировки срещу съответните наземни цели. Тоест: осъществява се вече практическа намеса в бойните действия.

Югославските войни от 90-те години на миналия век ни учат, че всъщност много по-важни от самата намеса са дебатите около нея. Защото всяка заплаха към агресора, че ще му бъде отговорено с използването на сила, окуражава защитаващата се страна да ескалира бойните действия и така да предизвика военни действия срещу противника.

Поуката: Който иска да предотврати истинска световна катастрофа, трябва да има смелостта понякога и да разочарова нападната страна.

*****

Вижте и това видео на ДВ: