Коментар от Мирела Иванова:

Падането на кабинета не стои на дневен ред, обяви зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов. Из новините на в.”Труд”

Интересно е да се живее в България, най-вече защото никога не е ясно какво стои на дневен ред. В предизборните програми, които рядко някой от избирателите чете, винаги са формулирани прекрасни благопожелателни тезиси, преливащи от бъдеще, от социална справедливост и всевъзможни икономически и културни разцвети, а сетне всяко управление я кара, както му изнася.

Придържа ли се ГЕРБ към програмата, която му спечели крехкото мнозинство в българския парламент и бори ли се срещу престъпния свят, срещу престъпните схеми и фигури, проникнали в имунната система на обществото ни? За програмата или за силата, която излъчваше все още младата партия, водена от лидера си Борисов, гласуваха избирателите?

Между две беди

Задавам тези същностни въпроси по няколко причини. Първо, защото едновременно се дразня и от процъфтяването на опозиционното политическо лицемерие, и от арогантната безцеремонност на управляващите. Партиите и политиците, които не са понастоящем във властта, вече на ента степен са обиграни в задкулисни машинации, излъчването и говоренето им буквално лъщи от нечистоплътността на клишетата. Дори критиките по същество, които Манолова или Бисеров изричат, не са в състояние да досегнат която и да е мембрана на гражданска чуваемост, поради апаратната логорея на първата и корупционната символност на втория, и по куп още причини.

Голяма и истинска беда е, че опозицията произвежда трайното усещане за безсилие, при това, уви – не за интелигентско безсилие. В редиците й, съставени от ярки политически жонгльори и владетели на хватки, схеми и обръчи с дълговечен парламентарен стаж, не трепва и полъх от енергия. Над вота на недоверие, иницииран от ДПС, априори тегне съмнението, че няма за цел да сваля правителството на Борисов, проумява се и без напрегнато мисловно усилие, че никой от опозиционните депутати не желае да си разваля рахатлъка насред лято и иде реч за поредната имитация.

Генерал и редници

ГЕРБ, тъкмо наопаки, блика от сила, анонимната му парламентарна маса е мобилизирана и подгряна с прости черно-бели заклинания, генерал Борисов е надъхал всички редници с маршалски жезли в раниците, а за кого ще гласуват разните отцепници и бунтари се разбира от само себе си, и дори не възниква съмнението дали пък някой не би го сторил и по съвест...

Второ, дали министър-председателят ще присъства на парламентарните дебати по вота или рано заранта ще изстреля няколко експресивни изречения по сутрешен телевизионен блок и след това ще хукне да попълва колекцията си от прерязани ленти са факти, които не вълнуват напатения и нагърчен масов избирател. Полицейщината в държавата се разбира по разному, сега е жътвено време, битката за хляба е решителната му битка – и ако успее да ожъне навреме и да спаси с помощта на полицията житото от набезите на мутри и обикновени крадци, то това ще е напълно дъстатъчно ГЕРБ да спечели и местните избори.

Видове видимости

Може и да не съм съгласна с подобни прости сметки, но виждам обеднелите и огорчени до бездъх българи, които си ги правят. Виждам и непосилието на почти деветдесет процента от хората, изключени сякаш от живота. В Борисов и партията му те съзират знаци на съзиданието след години на разграждане, рушене, разграбване, рекет и се осланят на хаинбоазкия подем, с който се строят магистрали и шосета, тичат с хляб и сол по първите копки, преглъщат кандидатурите на Лечков и Кирил Йорданов, цъкат доволни от полицейските акции, разръчкващи и разбишкващи спокойствието на по-ярки и разпознаваеми бандити, тоя екшън засега им е удовлетворителен и е интересно кога ще поискат повече.

Толкова е интересно, че вече ни се иска да стане скучно, уравновесено и нормално. И това желание вече двайсет години все стои на дневен ред.

Автор: Мирела Иванова

Редактор: Александър Андреев