1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 …

Толкова станаха на брой вотовете на недоверие към правителството на Сергей Станишев. Ако продължим тази числова метафора лесно ще открием и поне 7 причини да бъде поискан поредният вот на недоверие на това управление - безсилие, безхаберие, безочие, безизходица, обезверение, безстопанственост, безнравственост. Нарочно се опитах да избягам от клишета като корупция и престъпност например, но и без тях има достатъчно богат материал опозицията да се реши на такъв ход.

Аргументите против вота

За съжаление също толкова лесно и бързо можем да открием и поне 7 причини за обратното. И тук нямам предвид само това, че този вот е зле обмислен и обречен. Да си представим за момент, че той успее. Тогава ще последват все неща, които са кое от кое по-малко приемливи от това тройната коалиция да си изкара мандата докрай. Ако тя вземе, че падне, по конституция следващият мандатоносител отново ще се нарича БСП, и Станишев може да се прероди напълно пречистен начело на втори кабинет. При неуспешен опит, което е малко вероятно, мандатът отива у НДСВ, у ДПС и т.н. Т.е. ще слушаме старата песен на нов глас. И само в краен случай - президентът Първанов прави служебен кабинет 3 месеца преди изборите.

Именно защото остава много малко време до редовните избори е смешно да се смята, че "триглавата ламя" ще се остави да й паднат главите на финала. По-скоро обратното.

Този вот ще сплоти управляващите

И ще им даде възможност да отчетат успехите си, както впрочем и стана - в ролята на техен говорител вчера видяхме министър Орешарски, който доста добре се беше подготвил с примери за това как България остава стабилна финансово във време на финансова криза.

Та затова и този вот е NOT - от английски "НЕ", а ако го прочетем на немски - "по неволя", "в нужда". По-скоро именно с неволите на българската опозиция трябва да си обясним този вот по никое време, от който всеки има полза, вкл. опозицията. Което не означава непременно, че печелят и избирателите! На които само им остава да си броят от едно до седем.