През тези дни обликът на Дхарамсала е белязан от протестите против действията на китайските сили за сигурност в Тибет. Навсякъде се виждат плакати с искане за свободен Тибет, както и едроформатни снимки на тибетските жертви - но не и на китайските магазини и търговци, пострадали от гнева на тълпата. Междувременно всички връзки с Тибет са прекъснати. От средата на март не пристигат вече и бежанци, така че в местния бежански лагер има много място. Церинг Пхунтсок, един млад будитски монах, е там още от ноември:

"Китайците искат от нас, монасите, да се обявим против Далай Лама. Забранени са дори портретите му, защото бил сепаратист. А за нас Негово светейшество е като баща и майка. Нещо повече -

той е като бог."

Далай Лама е безспорният духовен водач на всички тибетци. Също и за 29-годишния политолог Дхондуп Дорхе, макар че в политическо отношение заместник-председателят на Тибетския младежки конгрес стои на други позиции:

"Младежкият конгрес бе поначало против Пекин като домакин на Олимпийските игри.

Независимостта на Тибет е целта на нашата организация."

Далай Лама обаче се застъпва единствено за автономия. Тъй като тази стратегия не е довела досега до никакъв резултат, младежите, членуващи в Конгреса, я отхвърлят и дори поставят под въпрос принципа на ненасилието. В Дхарамсала обаче се залага на мирния протест и мнозинството тибетци подкрепят линията на Далай Лама.

Впрочем става дума не само за вътрешна опозиция. Тибетското правителство в изгнание, което не е признато от нито една страна в света, е принудено да се съобразява и с интересите на страната-домакин Индия, дала политическо убежище на повече от 100 000 тибетци. Тибетският политик Карма Чопхел обяснява:

"Индийското правителство трябва да действа много предпазливо по отношение на Китай. А това неизбежно поставя граници и на нашето правителство в изгнание. Ние сме бежанци тук, а Индия бе така благосклонна да ни приеме и да ни позволи да отворим наши училища и манастири, да съхраним нашия език и култура."