"Ти си антисемитски боклук. Внимавай да не ти се случи нещо, докато пресичаш улицата!" - мрежата е пълна с подобни закани. И всички те издават гняв и безумие. Свидетели сме на една опасна тенденция: с понятието "антисемитизъм" се злоупотребява, а смисълът му се обезценява.

Да вземем примера с американката Джудит Бътлър, която тази година беше удостоена с наградата "Адорно", връчвана от градската управа на Франкфурт на Майн. Заради критиките й към израелската окупационна политика и подетата от нея кампания за прекратяване на тази политика, в Израел Бътлър беше заклеймена като антисемит и враг на еврейската държава. Нищо, че самата тя е еврейка...

Обвинения, съшити с бели конци

Точно в това е проблемът: че въпросът се политизира. В дебата се намесват политически аргументи и се вкарват политически интереси. За Джудит Бътлър трябва да е било много болезнено да бъде хулена като антисемит. Но не това е най-лошото в случая. Обвиненията срещу нея са толкова безпочвени и толкова силно свързани с определени интереси, че на практика се връщат като бумеранг обратно към техните автори. От това произтича един друг проблем: колкото по-често обвиненията в антисемитизъм се използват за постигането на краткосрочни политически цели, толкова повече те се обезценяват. Този процес отдавна вече е в ход: преди беше позор да те смятат за антисемит, днес подобни обвинения вече не се приемат насериозно. А в морето от безумни обвинения, които се разпространяват в интернет, писанията, които действително са с антисемитско звучене, просто остават незабелязани, потъват.

Израел е окупационна сила. И се държи като такава. Това твърди американският политолог Питър Байнард. Пред сп. Щерн той казва следното: "В международно признатите си граници Израел е демокрация - третира всички свои граждани равноправно, независимо от пола, расата или религията. Но в окупираните от Израел райони милиони хора нямат такива права, защото не са израелски граждани", казва Байнард.

Цинично!

С други думи - израелската политика се превръща в заплаха за легитимността на цялата държава. Както и други окупационни сили в миналото, държавата Израел се опитва да омаловажи всяка критика по неин адрес. Когато южноафриканското правителство отказа вноса на израелски стоки, произведени в окупираните територии в ивицата Газа, израелското външно министерство привика южноафриканския посланик в Ерусалим и му каза, че окачествява решението на ЮАР като расистко...

Що за аргументация е това? В този конкретен случай израелците си бяха послужили с метода на инверсията - тоест, бяха обърнали смисъла: една критика, насочена към окупационната политика на Израел и потискането на палестинското население в окупираните територии, беше поставена от Израел в расистки контекст. Подобна аргументация е чисто и просто цинична, коментира в тази връзка сп. Шпигел.

АГ, ЩО, ШпО, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел