Днес сирийският диктатор Башар Асад може само да мечтае за официална покана от Елисейския дворец. Преди четири години той вечеря заедно с тогавашния френски президент Никола Саркози. През декември 2012 година Саркози покани Асад в Париж, за да заздрави охладнелите отношения с Дамаск. След това обаче дойде т.нар. Арабска пролет. Сирийският президент задуши брутално първите протести срещу системата и в близко време едва ли някой западен политик ще иска да се срещне с него.

По-малкото зло

Башар Асад минава за особено брутален в борбата срещу своите противници. Особено когато става дума за мнозинството от собственото му население. В международен план Асад е изолиран, поне на Запад. Някои наблюдатели обаче го смятат за по-малкото зло, особено след като терористичните милиции на "Ислямска държава" (ИД завладяха обширни територии в Ирак и в Северна Сирия. Почти никой вече не говори за скорошно сваляне на диктатора, който за разлика от оспорваните властници в другите арабски държави, продължава да е начело на държавата независимо от гражданската война и яростните протести. И до днес няма разработена стратегия за Сирия без Асад. Радикалите са в настъпление, сирийската опозиция е разцепена, а Западът не знае как да реагира.

Сближаване с диктатора

Западът дълго време не предприемаше нищо въпреки настояванията на съюзниците от Персийския залив. И това е една от причините за засилване на влиянието на ИД. Едва когато заплахата за сирийското и за иракското население стана очевидна, САЩ създадоха коалиция срещу терористичните милиции. Много арабски държави също се присъединиха. Антиислямистката коалиция бомбардира позиции на терористите. И Башар Асад отдавна вече не е неин основен враг. Сирийският президент дори призна, че е получавал предварителна информация за прeдстоящи въздушни нападения.

"Няма пряко сътрудничество, но имаме информации от трети страни", заяви той в интервю за Би-би-си. Не е известно кой го снабдява с тези информации. Ясно е обаче едно. Международната коалиция и сирийският президент се борят срещу общия враг "Ислямска държава". Проблемът е в това, че Башар Асад има и много други врагове, които подтиска брутално. Антиислямистката коалиция обаче не иска да предприема нищо в тази посока, поне докато заедно с Асад се бори срещу ИД.

За разлика от сирийския диктатор, ИД е заплаха за целия регион, която нарастна още повече с провъзгласяването на халифата през юни 2014 година. По тази причина Западът отново се сближава поне донякъде с Асад. Сбижаване с един диктатор, каквото се наблюдава и в Египет. И там държавният глава Ас Сиси брутално преследва своите противници, които отчасти, както в Синай, се присъединиха към ИД. В съюз със САЩ Ас Сиси също се бори срещу ислямските терористи. Междувременно ИД е толкова мощна, че засенчва бруталността на традиционните арабски диктатори. Намаляха и призивите за сваляне на сирийския режим. САЩ все още обучават сирийски бунтовници и ги снабдяват с оръжия. Но преди всичко за борба срещу ИД, а не срещу сирийското правителство. Вероятно Асад напразно ще чака реабилитация на международната сцена. Но на него му стига и това, че засега може да остане на власт.