В Берлин израелският военен министър Ехуд Барак обяви, че въздушните удари по избрани цели в Иран са много ефикасни и щели да забавят с три-четири години развитието на иранската атомна програма. Той смята, че политическите колатерални щети за Запада в арабско-мюсюлманския свят ще бъдат "ограничени". Барак обясни, че колкото повече напредва окопаването на ядрените съоръжения дълбоко под земята или в планините, толкова повече наземни обекти ще трябва да бъдат поразени от израелската авиация.

По всичко изглежда, че израелското правителство е решено на превантивна война в случай, че най-късно след американските избори през ноември Вашингтон не постави ултиматум на Техеран. Израел не разчита повече на енергични действия от западните си партньори и смята, че в последна сметка ще трябва да действа самостоятелно.

Известна роля за обсъжданите от израелското правителство сценарии играе също положението в Ливан, където Иран и Сирия въоръжават ислямистите от Хизбула, но така също и Газа, където Техеран и Дамаск подкрепят Хамас. Към това се добавя гражданската война в Сирия, която подобрява шансовете за успех на израелски превантивен удар срещу Иран. Арабските бунтове промениха координатната система в региона, хвърляйки нова светлина върху съюзи и конфликти. Прозорецът за израелска военна офанзива се открехна малко, но вероятно ще се затвори, ако опозицията срещу диктатори и авторитарни режими надделее.

Недвусмислено послание

Истинските намерения и интереси на външните сили с оглед на иранската атомна програма не са съвсем ясни. Във Вашингтон, Берлин, Париж, Лондон или Брюксел не съществуват никакви твърди планове; руската политика остава непрозрачна; бъдещата политика на Турция към Израел и Иран повдига повече въпроси, отколкото дава отговори.

Всичко това означава, че Израел може да разчита само на себе си и на собствения си потенциал; а също така на добронамерената неутралност на САЩ и техните арабски приятели, над чиято територия израелските самолети трябва да прелетят, за да достигнат по най-къс път целите си в Иран.

Тези условия говорят за превантивен удар, доколкото са налице достатъчно неокопани ядрено-технически обекти и преди да настъпи зимата в региона. Американският министър на отбраната Панета отправи предупреждение срещу евентуално нападение през пролетта. Възможно е това да стане наесен, от политическа гледна точка най-рано през ноември, след американските президентски избори. Във всеки случай политическото послание на Израел е недвусмислено: времето на Иран изтича.

АГ, ДПА, ФАЦ, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов