Февруари 1976 година. Най-голямата аудитория на университета във Фрайбург е препълнена. Новият месия ще изнесе реч и всички го очакват с нетърпение. Името му е Руди Дучке. След атентата срещу него през 1968 година Дучке отново се връща на политическата сцена и обикаля няколко германски града. Поводът е книгата му, в която се опитва да противопостави Маркс на Ленин или казано иначе: социализмът на реалния социализъм. Тезата му не е особено оригинална - в СССР властва нещо като азиатски социализъм, който твърде много напомня на царизма и деспотизма; Русия не е била готова за социализма.

"Капиталът" - бестселър по време на кризата

Дучке не можа да преглътне факта, че именно тази азиатско-социалистическа форма на диктатура можа да хване корени и да покълне в Германия. И че учението на Маркс бе така грешно разтълкувано.

Наскоро в Хумболтовия университет в Берлин се проведе голяма конференция, посветена на марксизма. Под надслов "Да преосмислим Маркс" участниците се опитаха да преоткрият трудовете на философа, около чието име през последните най-малко две десетилетия настъпи сякаш пълна тишина. Преди няколко години отново се заговори за него, а след избухването на световната финансова криза тезите му сякаш пак станаха актуални. И защо не?

Можем дори да кажем, че двайсет години след краха на "реалния социализъм" в Европа и особено след икономическата криза може би дори е време текстовете на Маркс да бъдат проучени обективно или най-малкото без идеологическите наслоения на комунистическата власт. Така че - защо не?

Много преди другите да прогледнат...

Самият Маркс не е оставил "строителен план" за изграждането на социализма или пък комунизма и със сигурност би бил един от най-яростните критици на догматизацията, която сполетя творчеството му след неговата смърт. Неговите историческо-политически анализи са от днешна гледна точка журналистика от висока класа и дори литература. Маркс видя, прозря и проумя капиталистическата глобализация много преди това словосъчетание да съществува изобщо.