На тези избори изненади няма. Във всеки случай, ако има, те са доста по-малко от друг път. Получените резултати (макар и все още не докрай ясни) са много близки до прогнозите на социолозите, които пък, за разлика от друг път преди изборите, удивително съвпаднаха. Включително в основното, което ще различава бъдещия парламент от предишния – големия (а може би и рекорден) брой партии.

Единодушна е и прогнозата (и преди, и в първите часове след изборите), че при такава конфигурация в парламента съставянето на мнозинство и на подкрепяно от него правителство ще е много „трудна задача”. Точно тук обаче може да станем свидетели на изненада - ако се окаже, че решението на тази задача не е чак толкова трудно. Защото повече партии в парламента, поне на теория, означава и повече възможности. А и не само затова.

Отрицателна енергия към „големите”

Един от основните фактори, формирали този резултат, е натрупаната сред значителна част от избирателите отрицателна енергия към трите „големи” - партии, управлявали в последните поне три мандата, които, в една или друга степен, носят отговорност за съществуващите проблеми или за неосъществените реформи. Затова, както показаха социологическите данни преди изборите, е висок процентът на онези, които се страхуват и не желаят ново концентриране на властта в ръцете на ГЕРБ. Още по-висок е процентът на отхвърлящите категорично самото присъствие на БСП във властта. За ДПС да не говорим.

ГЕРБ за пореден път е убедителен водач в класирането. Резултатът ѝ е два пъти по-висок от този на социалистите. По-висок е и от гласовете за БСП и ДПС, взети заедно. Партията обаче успя да привлече само 3-4 на сто повече гласове от изборите през 2013-та и остана далеч от изпълнението на надеждата си за абсолютно мнозинство, или поне за над 110 депутатски места, които да ѝ позволят да управлява в малцинство по модела от 2009-та. По всяка вероятност даже ще има по-малко депутати от предишния парламент.

Заради участието си в две от последните три управления, и най-вече заради последното, БСП катастрофира на тези избори с повече от 10 процента по-нисък резултат от предходните.

Участието в последното управление, естествено, не се отрази на представянето на ДПС. Движението даже повишава резултата си, дори при значително и подозрително по-ниската избирателна активност в район като Кърджали и по-малкия от друг път брой на гласувалите в Турция.

„Малките” партии

Отрицателната енергия към „големите” партии разпръсна гласове към „малките” в три основни посоки.

Надясно - към Реформаторския блок, чийто резултат, впрочем, се размина в значителна степен с прогнозите, като ги надхвърли близо два пъти.

Вляво – към АБВ. Ако предварителните резултати се потвърдят, това ще е първата от 1997 година насам лява формация, освен социалистическата, успяла да влезе в парламента.

Третата посока с известна условност може да бъде определена като националистическо-популистка. В тази група за отбелязване е резултатът на „България без цензура”, който също значително се отклонява от прогнозите, но в обратната посока. Само за няколко месеца след първото си участие на избори – европейските – получените от нея проценти падат два пъти. Въпреки заиграването с миньорите и енергетиците, въпреки коалирането с техния работодател – „Лидер”, и въпреки отново най-скъпата сред всички партии медийна предизборна кампания.

Решението

Какво ще е при това положение следващото управление? Очевидни, лесни варианти наистина няма. Но времето на силните думи мина. Идва време за компромиси, понеже друг изход няма.

Ако цената на тези компромиси е ясна, ако те са ясно и конкретно формулирани и пътят до тях е изминат открито, те ще бъдат приети от обществото. Това, в края на краищата, е умението и отговорността на политиците.

Да намерят решение този път е важно не само за държавата, но и за тях - въпрос на чувство за самосъхранение. Тъй че решението на задачата може и да не се окаже чак толкова трудно.