1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Връщам се в България, защото...

18 септември 2012

Все повече млади българи, завършили висше образование някъде в чужбина, решават да се върнат в родината. Дали защото България им предлага добри възможности за развитие - или пък защото в чужбина е трудно да се наложиш?

Снимка: Fotolia/pressmaster

Софийският форум „Кариера в България - защо не?”, превърнал се вече в традиция, срещна наскоро над 1 000 завършили или учещи в чужбина млади българи с представители на около 50 големи фирми, които търсят персонал за бизнеса си в страната. Посетителите на този форум останаха с усещането, че рано или късно България ще се превърне в място, където нейните млади поколения ще искат да работят и живеят. Така ли е наистина? Мненията обобщава Николай Цеков:

Симона Харизанова е една от организаторките на тазгодишния кариерен форум. До неотдавна тя е работила в Германия, където е завършила и висшето си образование. „Намерих си много добра работа в социалното министерство в Берлин. Но осъзнах, че като българка не бих стигнала далеч в подобна институция, тъй като в Германия чужденците в повечето случаи си остават чужденци. Носталгията по родината също ме накара да реша, че България е за мен по-подходящото място за развитие - тук мога да се изкача много по-високо, отколкото в чужбина”, споделя младата жена, която вече си има собствен консултантски бизнес.

Обратно в България

Завръщането в родината - от носталгия или по принуда?Снимка: picture alliance / JOKER

Симона Харизанова не е особено доволна от стажа и работата си в Берлин. „Във Федералното социално министерство бяхме млад и сплотен екип, но това не прикриваше усещането, че между нас има бариери. Вярно е, че оцениха възможностите ми и ми предложиха постоянен договор, но почувствах, че не плувам в свои води. За мен реализацията в българско министерство е по-голямо предизвикателство”, казва Харизанова в подкрепа на твърдението си, че в момента България е перспективно  място за чиновническа кариера и предприемачество.

Десетина от нейните български приятели в Германия са започнали работа в големи банки във Франкфурт. „Работата им е хубава, а заплатите - големи. Но пък наемите са огромни, както и останалите разходи. Те пестят, за да могат да си позволят екскурзия до някое екзотично място, но с това луксозното им съществуване в Германия на практика се изчерпва”, разказва Симона Харизанова.

Митът за червения килим

Според нея завършващите в чужбина млади българи срещат силна конкуренция не само в страната, в която са учили, но и в родна България: „В Германия нещата стоят така, че ако собственик на фирма може да избира между българин и германец, той определено ще предпочете германеца - това става подсъзнателно, заради културните различия. В България пък завършилите в чужбина се сблъскват с претенденти за работни места, които вече са натрупали трудов стаж по специалността в няколко фирми, защото не са си губили времето с работа в кафенета, ресторанти и пицарии, каквато е съдбата на онези български студенти в чужбина, които са принудени да се издържат сами. Когато се завърнах в България, бях убедена, че ще се изстрелям веднага във висините на кариерата. Но няколко неуспешни интервюта за работа набързо ме „приземиха”. Още повече, че голяма част от работодателите в България са на мнение, че кандидатите от чужбина имат по-високи очаквания и затова са „по-рискови” от завършилите в България, които са по-примирени и по-големи реалисти по отношение на заплащането и възможностите за изкачване нагоре”, споделя Харизанова.

Тънкостите на германския ред

Десетки хиляди млади българи учат някъде в чужбинаСнимка: Fotolia/line-of-sight

Николай Пенчев учи „Медии и комуникации” в мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан”. Той използва ваканцията, за да си потърси работа в София. Заедно с четирима свои студенти-сънародници Николай вече е направил първата стъпка в тази насока - младежите са основали комерсиалното сдружение за студентска подкрепа Student.Backup. „В Германия всичко е подредено, но новопристигащите просто не познават тънкостите на германския ред”, обяснява Николай. Срещу сумата от 20 до 40 евро българската студентска организация оказва всевъзможна информационна и логистична подкрепа на българите-първокурсници в Германия и Австрия.

„Искаме да ги предпазим и от измамите, на които студентите от чужбина нерядко стават жертва. Наскоро трима наши приятели в Австрия изгоряха с по 1000 евро, защото платиха капаро за квартира по измамническа обява. Ориентираме нашите клиенти за всичко - от записването в университета, до намирането на стаж и почасова работа”, разказва берлинският представител на Student.Backup Марин Димитров, който учи икономика в германската столица. Марин вярва, че може да си намери работа навсякъде, но България е естествено за предпочитане заради роднините и приятелите.

Връзкарството не е български "специалитет"

И Николай от Мюнхен, и Марин от Берлин не се смущават от факта, че в България кариера трудно се прави без връзки. „Това не е някакъв типичен български „специалитет”. Връзкарство и шуробаджанащина има навсякъде - и в Германия, и в САЩ, и в Англия, и в Австрия. Разбира се, ако имаш връзки, ще ти бъде много по-лесно, но пък без връзки ставаш по-упорит и по-пробивен”, казва българският студент в Берлин Марин Димитров.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ