Странни птици са онези, които не знаят що е опиянение. Те живеят в една лицемерна непоколебимост, която е не само скучна и надменна, но и опасна. Защото в дъното на трезвата душа винаги дебне нещо неочаквано. Колкото повече се заключва човек, толкова по-вероятно е да се отприщи бент - може би в одеждите на религиозно или политическо умопомрачение. Затова от време на време може да се окаже благотворно да рушим преградите на контрола върху съзнанието и да се срещаме с необузданото "Аз", което се охранява там.

В началото бе ритуалът

Много от първите религии разглеждат опиянението като средство за установяване на досег със Светеца. В миналото човек му се отдава при строги правила и при определени поводи под напътствието на свещеници и шамани. Упойването е можело да бъде предизвикано с различни трикове. За целта най-често са били приготвяни специални напитки. Още в древните индуистки текстове се говори за сакраменталната напитка Сома. Подобен ефект индианците пък са постигали с Пулке (алкохолен сок, произвеждан от кактусите "агаве"). Т.е. с помощта на дроги в миналото хората са се докосвали до Господ. Бихме отишли твърде далеч, ако твърдим, че без омайването е било невъзможно да се зароди вярата в Бог. Без упойващите средства обаче религиите със сигурност щяха да са по-скучни.

Християните, мюсюлманите и будистите също имат своите трикове за омайване. При тях е немислимо да отворят "вратите на възприятието" посредством химически субстанции. Но те си имат други начини за упойване. Суфи мистиците например изпадат в транс с ритуални танци. Но и мистичното потъване в себе си, както и медитацията може да предизвикат халюцинации.

Опиянението обаче може да има и голяма разрушителна сила. Така например вещиците от късното Средновековие са изпадали в странни състояния посредством отвара от растението Черен блян, наричано още Черна попадийка. В тези моментни състояния много от тях са вярвали, че се превръщат в животни или че са преспали с Дявола.

Що за живот е този без опиянение?

Във високоразвитата вече култура въстанието срещу трезвеността настъпва късно. За Фридрих Ницше опиянението е инструментът за измъкване от оковите на християнството. "Човек достига блаженство в две състояние: в съня и в опиянението", пише той в "Раждането на трагедията".

Хора на изкуството като Шарл Бодлер, Олдъс Хъксли или пък Ернст Юнгер започват систематично да експериментират с упойващи средства с надеждата, че омаята ще им позволи поглед зад стените на западния рационализъм. Преди тях пък Гьоте се налива с огромни количества вино, които за други биха представлявали пълна упойка. Шилер се е упойвал от мириса на гнили ябълки. А Балзак и Едгар Уолъс поддържали форма с неимоверни количества кафе. Спокойно може да се каже, че без упояване може би е нямало да има изкуство.

Танцуващата звезда на човека

Религията вече не е на мода, а изкуството всъщност е съвсем безразлично на повечето хора. Въпреки това дори и в най-тривиалния масов запой, новогодишното напиване пред Бранденбургската врата, се крие нещо от вакханалиите на античността. Някои танцуващи под ритмите на техно-музиката пък изпадат в същия транс, както и суфи мистиците.

"Човек трябва носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда," гласи една от най-известните фрази на Ницше. Вярно, че в новогодишната нощ повечето ритуални пиячи вероятно ще родят далеч по-неапетитни неща от танцуващи звезди, но като средство да се влезе в контакт с хаоса в нашето охранявано "Аз" опиянението остава незаменимо.