Гаук е безпартиен, но не и аполитичен. Още през 1999 година баварският Християн-Социален съюз (ХСС) искаше да го издигне за президентски кандидат, но той отказа. Името му се споменаваше и през 2004 г. преди номинирането на Хорст Кьолер.

След преживяното в две диктатури нищо чудно, че за Гаук червената нишка на живота му е Свободата. Години наред името му бе свързвано с преосмислянето на миналото на ГДР.

Под наблюдение от Щази

Той е роден на 24 януари 1940 г. в Росток, Източна Германия. През 1951 г. баща му е обвинен от съветската тайна служба в шпионаж и е депортиран за четири години в Сибир.

На този семеен фон и като нечленуващ в социалистическата младежка организация на ГДР, Гаук не може да следва това, което иска - германистика. Вместо това през 1958 г. той записва теология и от 1965-та работи като пастор в протестантската църква.

Той живее под постоянно наблюдение от Щази. Самият Гаук не се смята за дисидент през тези години, а като част от една мълчалива опозиция, донякъде защитен от институцията на църквата.

Църквата играе важна роля в събитията през 1989-та - годината на историческия обрат. Гаук става говорител на гражданското движение "Нов форум" в Росток и оглавява демонстрациите на населението. През март 1990 г. той е избран за депутат на "Нов форум" в Народната камара на ГДР.

Тогава той поема една задача, която ще го ангажира за години: съхраняването на архивите на бившата Държавна сигурност, така наречената Щази. През октомври 1990 г. той е избран за директор на новосъздаденото ведомство за архивите на Щази, което придобива популярност под названието "Ведомството на Гаук".

Широка политическа и обществена подкрепа

След максималните възможни два мандата през 2000 г. Гаук бе наследен на поста от Мариане Биртлер. Оттогава той не заема повече политически длъжности, въпреки, че е имал различни предложения и въпреки че нерядко му се чува думата в обществените дебати - рядко за радост на бившите комунисти и ГДР-носталгици.

Нищо чудно, че левицата има големи проблеми да приеме левия, либерален консерватор Гаук за президент на Германия. Затова пък той се ползва с подкрепата на почти всички други политически лагери.

През лятото на 2010-та той бе издигнат от социалдемократите и Зелените за президентски кандидат. Фактът, че изгуби гласуването срещу кандидата на канцлерката Меркел - Вулф, изобщо не накърни неговия политически авторитет. Затова сега той се приема за консенсусен кандидат, който може да разчита на широко мнозинство при гласуването в Бундестага. Още повече, че след оставката на Вулф либералите, които са на власт заедно с християндемократите на Меркел, също застанаха зад Гаук. И което е не по-маловажно: той, както показват допитванията, е най-предпочитаният кандидат и на повечето германски граждани.

Автор: М. Гесат, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов