Според Карл Кариус едно от най-важните основни граматически правила гласи: Никога не използвайте в едно и също изречение думите „правителство” и „благонадеждност”. А Реймънд Уолдън казва: „Правителствата никога не се справят с предизвикателството да дадат едновременно добро качество и добра цена”. Такива скептични констатации очевидно са мотивирали германския сатирик Харалд Мартенщайн да надигне глас от името на милионите наивни и неосведомени избиратели. Ето десетте точки на неговия политически манифест:

Говорете нормално!

Първо. Ако преди изборите се каже, хващаме всички кокошки и им боядисваме клюновете, то след изборите партията, която дойде на власт, начаса трябва да почне да лови кокошките и да забърква боята. На пръв поглед това изглежда безсмислено. А и не носи особен резултат. Но това е истинската демокрация.

Второ. Ако положението е лошо, нека правителството обяви: „Положението е лошо”. Ако пък правителството не желае да говори за определени неща, нека тогава заяви: „Мислим, че е по-разумно в момента да не се говори за определени неща”. Ако не знаят нещо, нека да кажат: „Съжаляваме, не знаем”. На такова правителство ще имам доверие.

Трето. Правителството трябва да създава усещането, че ме смята за интелигентен, а не за тъпак. Аз сгрявам повече неща, отколкото си мислят.

Четвърто. Когато ги питат нещо, те би трябвало да говорят съвсем нормално, както говорят всички останали.

Пето. Членовете на правителството трябва да си имат приятели и приятелки. И да се разбират прекрасно с тях. Но ако някой от тези приятели и приятелки някой ден ги помоли да му направят услуга с помощта на нов закон, тогава членовете на правителството трябва да кажат „Не!”.

Шесто. Когато нещо работи, няма защо да бъде променяно. С други думи, правителството трябва да предприема промени и поправки единствено там, където нещо не работи. Всичко останало просто да не пипа. Ако нещата вървят горе-долу добре, правителството най-добре да не прави нищо.

Седмо. Правителството никога не бива да върши определено действие или бездействие, само за да го обичат. То трябва да върши единствено онези действия, които смята за необходими. Когато правиш нещо неправилно, само за да те обичат, рано или късно всички разбират, че е било неправилно. Ако правителството предприеме някое правилно действие и заради това падне от власт, рано или късно всички разбират, че е било право.

Бързи, смели, сръчни

Осмо. Няма нужда всичко непрекъснато да става все по-сложно. Няма нужда всичко непрекъснато да става по-светло и по-гладко. Няма нужда всичко непрекъснато да става по-бързо. Непрестанно се измислят нови неща, които уж ни пестят време. Така човек решава да си купи перална машина. Но когато перях на ръка, аз имах много повече време, отколкото в момента!

Девето. Правителството никога не бива да обещава, че ще стане по-добре. Не бива и да се опитва да го постигне. В 65 процента от случаите опитът да подобриш нещо води до неговото разваляне. Правителството трябва да се съсредоточи върху задачата нещата да не се влошават. В края на мандата си ще каже: „Ние не навредихме на страната. Не сторихме зло никому. Ето, вижте, издаваме я тази страна преметена и работеща”. Ето, такова правителство ще се помни с добро.

Десето. Човек никога не бива да очаква, че правителството ще е по-добро от него самия...