До края на септември германското правителство трябва да вземе едно трудно решение. То трябва да определи дали забраната за доставки на оръжия за "страни, които са непосредствено замесени във войната в Йемен" да бъде отменена, удължена или дори допълнително затегната.

Някои европейски партньори на Германия, най-вече Франция и Великобритания, както и германската оръжейна индустрия, отправят искания ембаргото да бъде смекчено или дори да бъде прекратено. Франция и Великобритания предупреждават, че има нужда от спазването на "договорна дисциплина" в съвместни проекти, засягащи регион, в който европейците нямат почти никакви надеждни партньори. А оръжейната индустрия е загрижена за бъдещето на своя бизнес и предупреждава, че се очакват загуби на работни места.

Това е морално задължение на Германия!

Правилно е всички тези аргументи да се вземат предвид. Важно е и това, че външната политика и външноикономическите отношения не бива да се водят само от морални принципи: воюващите в Йемен страни получават своите оръжия от най-различни източници, някои от които нямат никакви задръжки да печелят пари от войната. Пък и воюващите изобщо не разчитат на доставки точно от Германия. Защо тогава да се прекратяват тези доставки, след като други страни и фирми успешно запълват празнината и навярно печелят още по-добре от масовите убийства в Йемен?

Въпреки това е нужна забрана на доставките на германско оръжие за тази страна. Смятам дори, че това е политическо и морално задължение на Германия! Фактът, че други страни не се колебаят да доставят въоръжения или компоненти с военно предназначение за воюващите страни, не бива да става оправдание за германските политици. Подобни доставки противоречат на всички политически ценности и цели, които Федералната република защитава от своето създаване до наши дни. Те противоречат и на духа на германската конституция. А в политиката е също като в живота: щом никой не се осмелява да поведе останалите с добрия си пример, всичко си остава по старому.

Кой печели от смъртта?

Тази седмица докладът на ООН отново ни показа по шокиращ начин колко брутално действат всички воюващи страни в Йемен. Те използват държавата като заложник на своите частни интереси и цели - това с особена сила се отнася до Иран и Саудитска Арабия, които водят задочна война на йеменска земя. Водената от Саудитска Арабия коалиция безскрупулно бомбардира всевъзможни граждански цели като училища и болници. Подкрепяните от Иран хути също обстрелват жилищни квартали. И те, и противниците им са упреквани в изтезания, изнасилвания и отвличания на хора.

ООН разполага с улики за това, че воюващите страни участват и в друго престъпление - съвсем съзнателно те оставят хора да измират от глад, опитвайки се по този начин да повлияят на изхода от войната. Това е мръсна и човеконенавистна война, в която нито една от воюващите страни не е опазила ръцете си неомърсени от невинна кръв. Същото се отнася и до поддръжниците от чужбина: всеки, който доставя оръжия за Йемен, носи сериозна вина!

ООН с право обръща внимание на това, че доставките на оръжия от Иран, но също и от САЩ, Франция и Великобритания би трябвало да се смятат за съучастие във военни престъпления.

Забраната трябва да се затегне

Затова забраната за доставки на оръжия за Йемен не бива да се отменя или смекчава. Тъкмо обратното е нужно - тя трябва да бъде затегната допълнително. Известно е, че има скандално голям брой вратички и изключения, поради което представители на опозицията в Германия - например от Партията на Зелените - говорят за "забрана с плацебо ефект", който да приспи вниманието на обществеността.

Случаят с Обединените арабски емирства (ОАЕ) е един от примерите за многобройните изключения: само през първата половина на 2019 година ОАЕ са внесли германски оръжия за повече от 206 милиона евро. При това ОАЕ активно се месят във войната в Йемен и снабдяват свързаните с тях милиции и наемници с модерни оръжия. Тези оръжия също убиват хора.

***
Припомняме Ви и това наше видео: