Демократическа партия участва в изборите за нов парламент в Албания с призива “за промяна”. Избирателите го последваха и социалистическата партия на министър-председателя Фато Нано беше свалена от власт. Сега на Сали Бериша и неговата партия се дава втори шанс – на политика, който преди осем години бе свален от президентския пост след масови протести и анархия в страната. Избирателите простиха грешките на Бериша в миналото. Простиха му, че първото посткомунистическо правителство се оказа неспособно да създаде стабилни и годни демократически институции. Простиха му, че при неговото управление младата албанска демокрация страдаше от тежки болести на растежа. Простиха му, че тогава инструментализира посткомунистическата правна система за преследване на политически противници.

Подобно на албанската демокрация, и Бериша е станал по-зрял презз последните години. За разлика от предишните избори, този път той спечели избирателите не с антикомунистически полемики срещу управляващите социалисти, а със съдържателна програма. Обеща да се бори срещу корупцията, да намали данъците, да привлече инвеститори в страната и да разкрие нови работни места. За разлика от него Фато Нано не успя да убеди избирателите, че заклетият му съперник е несериозен, пресметлив, опасен кандидат, който отново ще хвърли страната в хаос. За хората очевидно промяната е по-важна от сигурността. Албания при управлението на Нано наистина отново се изправи на крака и прие, поне на хартия, много реформи. Страната страда обаче от корупция и връзкарство. Те блокират на практика реформите. Хората се оплакват от бавния напредък към уеднаквяване с европейското право, от изоставащото икономическо развитие, високата безработица и икономическата стагнация.

Сега обаче Албания за пръв път има парламент, в нито една от двете големи партии не разполага с абсолютно мнозинство. За да може да управлява, Бериша трябва да състави коалиция с по-малката републиканска партия. Това ще го принуди да търси политически компромиси по демократичен път. С други думи, той вече няма да може да управлява авторитарно, както беше свикнал през 90-те години. Албания се извършва не само смяна на правителството, а и смяна на равновесието между политическите сили. Досега винаги социалистите и демократите доминираха политическата сцена. Укрепването на позициите на републиканците и други по-малки партии за пръв път разбива монопола на големите съперници. В този смисъл смяната на правителството може да доведе и до промяна на демократическата култура в Албания.