Надали някой би могъл да противоречи на Слободан Милошевич, когато започвайки защитната с реч, той декларира, че събитията в бивша Югославия са били ”най-голямото международно престъпление”. Милошевич обаче има нещо друго предвид: че събитията, вследствие на които той се озова пред межждународния трибунал в Хага, са били логичното продължение на дългогодишните враждебни настроения срещу мултинационалната държава, съществували още преди Втората световна война, подсилени по-късно от нацистите, а след войната отново подети от Федерална република Германия.

Германия и Ватикана се изтъкват от Милошевич като представители на, според думите му, ”международния заговор срещу Югославия””. И най-вече тогавашния германски външен министър Ханс Дитрих Геншер и папата. Геншер посетил през декември 1991 Ватикана, а след това кампанията в подкрепа на словенците и на хърватите, отцепили се от Югославия, се усилила. Бившият канцлер Хелмут Кол също така още в 1966 год. писал в своя статия, че Югославия трябва да бъде разформирована. А пък последвалия Геншер следващ германски външен министър Клаус Кинкел, кйто преди това ръководи германскоата Федерална разузнавателна служба БНД, съвсем съзнателно се бил посветил на тази цел.

Настъпи часът на Милошевич: две години и половина след началото на процеса той може да започне със собствената си защита. Две години бяха нужн на обвинението, за да разгледа отделните етапи на югославската трагедия – в Хърватия, Босна и Косово. Често с приинудителни пауз заради заболяванията на Милошевич. Поради това се забави и защитата. Ала обвиняемият демонстрира решимост да противопостави на обвинението не по-малко отколкото изнесе самото то. Ето защо той веднага отправи към председателя на съдебния състав молбата, да му се предоставят най-малко два дни, а не само отпуснатите му 4 часа.

Милошевич:

”Г-н Робинсън, за моята встъпителна реч ще ми е нужен и утрешния ден. Нека припомня, че обвинението имаше на разположение три дни. Затова очаквам, да ми предоставите днешния и утрешния ден.”

Председателят Патрик Робинсън не се впечатли. Не можело. Милошевич вече многократно получавал предоставено допълнително време към полагащотоо му се.

Робинсън:

”Господин Милошевич, това е вече третото време, което ви се дава. След прочитането на обивнителния акт за Косово имахте 8 часа т.е. два дни. А при откриването на заседанието за Босна и Хърватия ви се отпуснаха три часа и половина. Това е сега третият ви път. Моля, продължавайте.”

Председателят, а също така и представителите на обвинението слушат обвиняемия с невъзмутимо каменни лица. Не проличава отношението им към думите на Милошевич. Вероятно им е било ясно, че Миошевич отново ще окачестви не само съда и процеса като нелегални и неправомерни, а че тук и сега иска да направи голямото разчистване на политическите сметки с онези, които според него са враговете на Югославия.

Обвииняемият не се отклони от тези очаквания: международната общност под лидерството на САЩ, но и с меродавното участие на Германия и на Ватикана, се била съюзила в Югославия с фашистки, ислямистки и други престъпни групировки, за да постигне една единствена цела: разбиването на Югославия.

Милошевич възнамерява да призове далеч над хиляда свидетели, сред които изтъкнати политици от същата тази световна общност. Ще трябва обаче да се откаже от някои свои намерения, защото съдът му предоставя 150 дни т.е. също както на обвинението – близо две години. По този начин процесът ще се превърне в един от най-дългите подобни съдебни дела.