"Ако руснаците не са готови да преговарят директно с новото украинско правителство, нашите партньори ще се видят принудени да ни последват и да вземат мерки, каквито ние вече предприехме с цел да изолираме Русия в политически, дипломатически и икономически план" - тези думи са на американския външен министър Джон Кери и бяха изречени на 4 март в Киев, малко след смяната на властта в Украйна. Това посещение на най-могъщия дипломат на света в Украйна можеше да се интрепретира по два начина: като демонстративна защита на демократичните ценности след анексията на Крим или пък като директна заплаха срещу Русия.

Какви цели преследва Вашингтон?

Германските журналисти Матиас Брьокерс и Паул Шрайер са поддръжници на втората интерпретация - двамата са убедени, че визитата на Джон Кери в Киев е имала за цел да сплаши Кремъл. Нещо повече дори: Брьокерс и Шрайер не вярват, че Вашингтон е загрижен най-вече за международните правила и върховенството на закона, както обяви президентът Обама в програмната си реч през май: "Тук не става дума за свобода и човешки права, а за власт и военен контрол. Сценарий, при който Китай, Русия и бившите съветски републики сами се грижат за стабилността в своя регион и взимат в свои ръце търговията с ресурсите си, е напълно неприемлив за САЩ", пишат двамата журналисти в книгата си "Ние сме добрите".

Брьокерс и Шрайер твърдят, че от години насам външната политика на САЩ се определя единствено и само от икономическите интереси. В подкрепа на тезата си двамата автори цитират текстове на бившия съветник по въпросите на сигурността Збигнев Бжежински, чиято теория за американското господство и до днес играе централна роля във външнополитическите концепции на Вашингтон. Двамата журналисти обръщат внимание на факта, че почти всички военни интервенции на САЩ през последните години са били извършени в богати на суровини страни. "Който има влияние върху процесите в Украйна, той ще контролира и цялото евразийско пространство с несметните му природни богатства", пишат журналистите.

Единият от авторите - Матиас Брьокерс, подчертава, че тази интерпретация на американските интереси не бива да се възприема като опит да се оправдае политиката на Путин. В същото време обаче Брьокерс изтъква, че Западът много греши в подхода си спрямо Русия: "Да вземем например гей-парада в Москва. Да, Путин не иска такива прояви, но това е все пак въпрос, по който с него може да се говори. Да не забравяме, че допреди 20 години подобни мероприятия бяха забранени и на Запад. А сега се държим така, сякаш руснаците са някакви варвари. Не, те също са културен народ и с тях може да се разговаря. Не можем да причисляваме към съюзниците си страна като Саудитска Арабия, където жените нямат право да карат кола, а в същото време да сочим с пръст недостатъците на демокрацията в Русия. Това не е правилно", категоричен е Брьокерс.

В книгата си "Ние сме добрите" двамата журналисти критикуват западните медии заради едностранчивото отразяване на украинския конфликт. Рядко се срещат публикации, в които да се казва, че и Западът носи вина за ескалацията в Украйна, пишат авторите и дават за пример условията в Споразумението за асоцииране с ЕС, които бяха формулирани така, че на практика не позволяваха на Украйна да поддържа сходни отношения и със съседна Русия. По този начин Украйна, която и без това си е една разединена страна, беше разпокъсана допълнително, а смяната на правителството беше прокарана с помощта на американски провокатори и в угода на Запада, пишат авторите и добавят, че за да разбере руската политика, човек просто трябва да се постави на мястото на Путин: "Представете си следния сценарий: Русия финансира с 5 милиарда долара смяната на властта в Мексико, след което разполага там свои ракети. Какво биха казали американците в една такава ситуация? Нима биха позволили подобно нещо?".

Едно важно послание

Добрият Запад срещу лошия Путин - такъв образ рисуват западните медии в публикациите си за украинския конфликт, критикуват двамата журналисти: "Тази дихотомия измества погледа от факта, че мирното съвместно съжителство с Русия е за Европа много по-важно, отколкото за САЩ", казва Брьокерс.

Описвайки американците като лошите в този конфликт, двамата автори определено преувеличават. Да се вярва, че зад всяко освободително движение от последните години стои ЦРУ, е точно толкова спорно, колкото и твърдението, че в американската външна политика всичко се върти около подсигуряването на достъп до природни ресурси. В същото време обаче книгата на двамата германски журналисти отправя и едно важно послание: в случая не е толкова важно кои са добрите и кои - лошите; много по-важно е друго - а именно, че Европа трябва да реши чии интереси ще преследва оттук нататък - американските или своите собствени.