“В София крадат капаци на шахти и пътни знаци”. Из новините на Вести. бг

Празничните дни на Възкресението сякаш придойдоха с обратен знак, или пък ние преобърнахме смисъла на възторга и стъписването пред чудото в голямо великденско “разпищолване” на ниски страсти. Не очаквам, че българите, по-скоро атеисти или езичници, ще се обземат от християнско смирение и вяра веднъж-два пъти годишно, но е удивителна и бесовщината, която масово покосява в почивните дни.

Можем да я проумеем и обясним донейде със социалната несигурност, крайното обедняване и острата политическа неврастения преди изборите. Седмици наред общественото съзнание е тероризирано от денонощното констативно говорене за растящите цени и спекулата и е облъчвано със забележителни партийно-политически нанависти.

Податливи на ента степен

Душевността на хората, с други думи, поддава на яростните външни атаки, челичните характери дори стават неустойчиви, по-възрастните българи са преуморени от безсмислие, по-младите - напълно объркани от липса на същностни ценности.

Но и изброеното дотук не ми се струва достатъчно за разгърналите се пиянства и безчинства: несъмнено най-трагичен е случаят в Симеоновград, който буквално зачерни не само семействата на жертвите, но и целия смисъл на живота и празника.

Повече от ясно е - у всекиго се е натрупала критична маса неудовлетвореност, насъбрало се е непоносимо усещане за провал - и ето ти ги симптомите и причините за самоубийствени или свръхагресивни поведенчески жестове, и ето ти я нелепостта, която лети със сто и шейсет километра в час право през правила, норми, електрически стълбове, хора.

В двора на църквата, където бях заедно със семейството си, присъстваха и шумни, купонджийски предизвикателни във възгласите и просташкото си поведение групички. Никакъв респект от мястото или общността, от пламъчетата на свещите или духовното сияние на песнопенията.

Въпроси с неясен отговор

Въпросът: "защо си домъкнал вътрешните си съсипни до църквата" може да бъде редактиран по стотици начини и да бъде зададен и извън празника, и извън мястото. Например: защо крадеш капаците на шахтите, щом твоето дете или възрастният ти съсед например, могат да паднат и да се пребият там?

Защо вземаш пътните знаци, та нали може да предизвикаш катастрофа? Защо си минал по витошката пътека от Бистрица към Железница и вандалски си разрушил всички пейки и беседки, съградени от всеотдайни планинари?

Повече от ясно е, че в каквито и недалновидни политики да виним днешното правителство, то не е длъжно да поеме отговорността за всички горчиви въпроси и за цялостната морална разпасаност днес. Дано, като начало, всеки опита да започне от себе си: и един градивен отговор е успех - в първия работен ден след празниците.

Автор: М. Иванова , Редактор: А. Андреев