Външното министерство в Берлин посъветва германските депутати от турски произход да се въздържат от посещения в Турция, тъй като сигурността им там не може да бъде гарантирана. Тяхното "прегрешение": подкрепиха резолюцията, която обявява за геноцид избиването на арменците в Османската империя. Тоест, тези депутати с турски корени не гласуваха така, както го очакваше от тях Ердоган. И заради това турският президент се усъмни в техния произход и дори ги призова да си направят кръвен тест.

Натиск, заплахи, обиди

Оттогава насам всички тези депутати са подложени на психически тормоз - не минава и ден, без да получават заплашителни писма. Вчера лидерът на Зелените Джем Йоздемир, който е от турски произход, беше поканен да участва в едно телевизионно предаване. За да стигне до студиото, му беше необходима полицейска охрана. Тук, в Германия. Това е повече от възмутително!

Йоздемир потвърди вчера още веднъж, че няма да се огъне под натиска. Така той изпълнява своя дълг на народен представител и защитава както свободното слово, така и свободния мандат. Но в същото време остава коректен: ако Анкара изпълнява поетите задължения, Германия трябва да отмени визите за турските граждани, настоява Йоздемир.

В края на миналата седмица председателят на Бундестага Норберт Ламерт отправи ясни и категорични думи към турския президент. За разлика от канцлерката Меркел, чиято реакция беше крайно неубедителна: тя се задоволи с едно кимане, а неин говорител повтори за кой ли път вече, че натискът срещу германските депутати от турски произход бил неразбираем. Очевидно германското правителство не желае да кръстосва шпаги с турския управник.

Меркел да говори в прав текст!

Никой не е казал, че не бива да се сключват споразумения с държави, чиито политически системи функционират по-различно от нашите. Не бива да съдим за дипломатическите контакти и междудържавните договори само от висотата на западната ценностна система. Накратко: щом като ЕС си е избрал Турция за партньор в бежанската криза, а Анкара (както изглежда) засега изпълнява своята част от договорките, тогава Европа и в частност Германия са длъжни да сторят същото. Разбирай: визите за турските граждани трябва да паднат. В същото време обаче трябва да се случи и друго: да се заяви съвсем ясно, че никой отвън няма право да подклажда омраза срещу германски депутати. А в случай на нужда тези депутати трябва да могат да разчитат на адекватна закрила от страна на собственото си правителство. Както на думи, така и на дела.