Тези бетонни чудовища се намират в Конярник, предградие на Белград. Заради зигзаобразната им форма ги наричат "тестера" (в превод "трион"). Подобно на повечето сгради в Югославия в стил брутализъм и тези са строени през 1950-те и 1960-те години при управлението на Тито. Фотографът на Ройтерс Марко Джурица е автор на тази фотосесия.

Йосип Броз Тито поема управлението в Югославия през 1945 и три години по-късно успява да извади страната от съветската сфера на влияние. Същевременно той се заема да възстанови разрушените през войната сръбски градове, залагайки едновременно на представителна и предизвикателна архитектура. Тази бетонна летяща чиния е построена през 1969 г. от архитекта Иван Щраус за музей на авиацията.

С ръста на населението нуждата от жилища в социалистическа Югославия нараства. Навсякъде в страната могат да се видят високи бетонни сгради, устремени към небето. Най-известни са кулите "Генекс", наричани още "Западната порта". Едната е висока 124 метра, има 30 етажа и 184 апартамента, а по-високата е на 39 етажа. Днес тя е необитаема, но по-ниската все още се използва като жилищна сграда.

Този мемориал на най-високия връх на планината Петрова гора в централна Хърватия е застрашен от разпад. Паметникът на въстанието на народа Кордун и Бания е построен в чест на гражданската съпротива срещу националсоциалистите.

През 2018 г. Нюйоркският музей за модерно изкуство посвети собствена фотоизложба на бруталистичната архитектура, реабилитирайки по този начин един стил в архитектурата, който мнозина биха предпочели да не съществуваше. Клиниката "Дубрава" в Загреб, днес столица на Хърватия, прилича на голяма машина. Днес студентите от медицинските факултети ходят там на практика.

Музеят за съвременно изкуство в Белград е открит през 1965 година. Двамата архитекти Иван Антич и Иванка Распопович печелят публичния конкурс за проектирането на новата сграда. Музеят се намира сред зеленина и е един от по-умерените примери за бруталистична архитектура.

Дворецът на Сърбия, бившият президентски дворец, построен през 1947-а и открит през 1961-а, е един от най-големите образци на бруталистичната архитектура в Белград. Най-интересен е интериорът на залите, всяка от която носи белезите на съответната съюзна република. Мебелите, мозайките и килимите са ръчно изработени и проектирани от известни художници.

Този жилищен комплекс в квартал "Нов Белград", на северния бряг на река Дунав, се намира недалеч от стария град на сръбската столица, където някога е живял Тито. По онова време проектът за тази сграда предизвиква истинска сензация - не само в Югославия.

Бетонният паметник, посветен на битката при Сутиеска в Босна и Херцеговина, отбелязва едно от най-кървавите сражения по време на Втората световна война. Срещу въздушната атака на нацистите с 300 бомбардировача се изправят 18 000 войници от Югославската народноосвободителна армия, която тогава няма военновъздушни сили.

Зала №1 на Белградския панаир е открита за публиката през 1957 г. По онова време куполът ѝ е бил най-големият в света. И до днес се смята за особено свидетелство за архитектурата на следвоенния модернизъм. Масивните форми на брутализма наскоро събудиха креативността на много инфлуенсъри по целия свят - хаштагът #brutalism се радва на огромен интерес в Инстаграм.