Дори и само съкращението ДСК /както наричат Доминик Строс-Кан във Франция/ е свидетелство за популярността на изтъкнатия юрист и икономист, преподавал в редица реномирани университети, преди през 1986 година да влезе в политиката и за първи път да бъде избран в парламента. Строс-Кан е женен за известната телевизионна журналистка Ан Синклер, има четири деца от предишни бракове, родителите му са евреи от Мароко, израснал е в Монако, говори перфектно английски, а благодарение на една бавачка - и немски.

Фалшивата скромност не му е присъща

Утвърждава се като икономически експерт на Социалистическата партия през 90-те години. В правителството на премиера Лионел Жоспен ръководи суперминистерството на икономиката и финансите, подготвя Франция за въвеждането на еврото, довежда бюджетния дефицит под бариерата от три процента и - нещо, на което социалистите биха предпочели да не се набляга - приватизира толкова много държавни предприятия, колкото нито един негов предшественик или наследник. В интервюта обича да демонстрира икономическата си компетентност:

"Искам Франция да е справедлива, тъй като велика Франция е справедлива. Заради това трябва да овладеем икономическите проблеми - проблемите на държавните задължения и на дефицита, а аз това го мога."

Фалшивата скромност не е присъща на заможния социалист, който е част от парижкия елит, с което дразни мнозина от френската левица. В едно от последните си интервюта преди аферата той заявява: "Чувствам се по-свободен от всякога. Тъй като разполагам с възможността да казвам на всички държавни и правителствени ръководители на планетата какво може да стане и какво - не."

Строс-Кан всъщност перфектно олицетворява политическата среда, от която - поне до момента - можеха да се спечелят президентските избори във Франция. Само че именно с поглед към изборите неговите партийни другари от години се опасяват от отношенията му с жените и се боят, че силно изразеното му либидо може да се окаже ахилесовата му пета по пътя към върха.

Женските истории на топ-банкера

Покрай последните събития неизбежно възкръснаха спомените как в телевизионно шоу журналистката Тристан Банон разказва, че е била обект на сексуални посегателства от страна на един политик - името Строс-Кан е заличено при излъчването на предаването.

"Той ме хвана за ръката, продължи към рамото. Казах му - спри! Той се опита да ми разкопчае сутиена и всичко свърши много зле - разменихме си удари, аз го ритнах."

А привлекателната говорителка на социалистическата фракция Орел Филипети в интервю за швейцарски вестник през 2008 година казва, че на базата на опита си със Строс-Кан би предпочела да не бъде в една и съща стая с него. Но в съответствие със специфичните характеристики на Франция - пресата в страната потулва в мълчание подобни случаи.

Досегашните мащаби на респекта към Строс-Кан във Франция могат да се установят и от факта, че след избухването на аферата президентът и неговите министри запазиха пълно мълчание и дори немалка част от консервативните политици излязоха с хипотезата, че на Строс-Кан е бил заложен капан в Ню Йорк и е възможно да става дума за манипулация.

Междувременно международните медии започнаха да търсят наследник на Строс-Кан начело на Международния валутен фонд, като за най-перспективни кандидати се обявяват бившият турски министър на икономиката Кемал Дервиш и френската министърка на икономиката и финансите Кристин Лагард.