В Германия тъмнокожите, жените със забрадки, хората, говорещи немски със силен акцент, и онези, чиито лица се отличават от тези на германците, се чувстват по-често и по-силно дискриминирани, отколкото други хора с миграционни корени. Това сочат резултатите от едно проучване, представено в Берлин от Експертния съвет на германските фондации за интеграция и миграция (SVR).

"Отскоро ли си в Германия?"

Мигрантите, които в рамките на изследването са отговорили, че са усещали дискриминация, посочват, че тя се проявява под формата на насилие, на обиди или като по-лошо отношение при търсене на жилище или работа. Мнозина признават, че са се чувствали дискриминирани и при действия или изказвания, които всъщност не са направени с лош умисъл. Става дума например за често задавания въпрос "Ти всъщност от къде си?" или "Отскоро ли си в Германия?".

Според представителното проучване, 17% от онези мигранти, които смятат, че изглеждат като германци, се чувстват ощетени заради произхода си. При онези, чийто външен вид издава миграционния им произход, обаче дискриминирани се чувстват много повече - цели 48%. Този показател е особено висок сред мигрантите, които говорят немски с акцент - 59%.

Турците и мюсюлманите се чувстват особено дискриминирани

В Германия дискриминирани се чувстват най-вече турците, става още ясно от проучването. Почти 54% от анкетираните хора от турски произход се смятат за ощетени въз основа на произхода си. 8% от тях се чувстват "много силно ощетени", а 15% - "силно ощетени".

В останалите мигрантски групи делът на онези, които споделят, че са били дискриминирани, е по-нисък: 40% смятат, че са били дискриминирани заради произхода си.

Според авторите на студията, особено важна роля при възприятието за дискриминация играе и религията. Така например мюсюлманите се чувстват доста по-често дискриминирани (55%), отколкото интервюираните християни (29%) или мигрантите, изповядващи друга религия (32%).

Учените предупреждават, че ако при хората, които изглеждат като чужденци, постоянно се прави асоциация с чуждестранен произход, принадлежността им към Германия бива поставяна под въпрос. А това може да навреди на идентифицирането им с германското общество. Авторите на проучването подчертават, че премахването на тези механизми е от голямо значение за насърчаването на спойката в обществото.

Огнища на конфликти

Авторът на студията Алекс Витлиф, констатира, че субективното усещане за дискриминация не винаги отговаря на обективна дискриминация. Представеното изследване обаче все пак предоставя важна информация за ситуацията с чуждестранното население на Германия и огнищата на конфликти в обществото.

Това е първата подобна студия в Германия. Тя е изготвена въз основа на отговорите на хората с миграционен произход, интервюирани през 2016 година в рамките на Интеграционния барометър на Експертния съвет на германските фондации за интеграция и миграция. В проучването са участвали общо 5396 мигранти.