Въпреки ембаргото: гръцки танкери за руския петрол
15 юни 2022
Гръцките корабни компании постигнаха своето – европейското петролно ембарго за Русия няма да ги спира да превозват руски петрол до трети страни. Какво означава това за санкциите, които ЕС налага на Москва?
Реклама
След дълги дискусии в края на май европейските лидери постигнаха съгласие за налагане на петролно ембарго на Русия. Целта беше да бъдат спрени изцяло петролните сделки с Русия по море. Мярката щеше да засегне най-вече европейските корабни компании, чиито танкери превозват руски петрол – не само за Европа.
Ембаргото трябва да влезе в сила след 6 месеца. Официалната причина за отлагането е, че трябва да се даде време на световните пазари да се подготвят за тази промяна.
Експертите обаче са на друго мнение. Професорът от Масачузетския технологичен институт Саймън Джонсън смята, че тези 6 месеца са просто отсрочка за руския президент Путин. Така той получава достатъчно време, за да пренасочи търговията с петрол към други страни, смята икономистът. Почти една четвърт от руския петрол вече се изнася в Китай, а количествата, доставяни на Индия, са се увеличили десетократно през тази година.
Путин се нуждае от европейските танкери
За новите си сделки в Азия Русия все пак е зависима от танкерите на Европа, и най-вече от тези на Гърция. Без гръцките петролни танкери е немислима търговията с петрол по море: 27 процента от танкерите в света са притежавани от гръцки корабни компании.
Първоначално ЕС е искал да постигне точно това. Предаването „Монитор" на телевизия АРД разполага с първата версия на законопроекта на ЕК от началото на май, в който се предвижда забрана за превоз на руски петрол до трети страни „с кораби, които плават под флага или са собственост на гражданин на страна членка на ЕС". В окончателния текст за приетото ембарго е отпаднал този абзац.
Това е резултат от силната лобистка дейност на гръцките корабни компании, казва Мишел Визе-Бокман, анализаторка от лондонския корабен регистър Lloyd's List: "Тъй като са от дълго време в този бизнес и имат огромен флот, гръцките корабособственици имат много власт и силен глас в международното корабоплаване. А това им позволява да прокарват интересите си на ниво ЕС", посочва тя.
Така санкциите губят ефективността си
Ердал Ялчин, професор по международна търговия към Висшето училище за иконимка в Констанц, смята, че по този начин санкциите срещу Русия до голяма степен се обезсмислят: „Това, че гръцките петролни танкери ще могат и занапред да превозват руски петрол, означава, че санкциите губят своята острота".
В Брюксел обаче се опитват да омаловажат проблема. От Европейската комисия са заявили за „Монитор", че същият пакет със санкции включва и още една забрана: застрахователни дружества от страни в ЕС да застраховат кораби, превозващи руски петрол. От Брюксел твърдят, че тази мярка също ще затрудни сериозно износа на петрол от Русия.
Съществуват обаче съмнения и относно това. Забраната за застраховане няма да попречи на Путин да продължи да продава руски петрол, казва шефът за Германия на застрахователното дружество Lloyd Ян Блументал. Според него той „ще продава петрола си на азиатските пазари, и съответно транспортът до там ще бъде застрахован от азиатски застрахователни дружества".
Професор Ялчин също се съмнява в ефективността на забраната за застраховане: „В Източна Азия, също и в Китай или Индия има достатъчно застрахователи, които да запълнят тази дупка". На този фон евродепутатът от зелените Михаел Блос прави трезва оценка: „Със силната ни позиция срещу Путин е свършено, ако това означава намалени печалби за гръцките корабни компании." А така ЕС дори помага на Путин да продължи да пълни касичката си.
***
Вижте и тази галерия от нашия архив:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.