Преди една година десен екстремист застреля в германския град Ханау девет души с миграционен произход. Все още близките на жертвите, сред които имаше и един българин, търсят отговор на много въпроси, включително и на този дали Германия предприема достатъчно активни действия срещу расизма.

Това беше най-тежкият дясноекстремистки атентат в Германия сред края на Втората световна война. Една година по-късно много въпроси около атентата, извършен от расистки подбуди, все още остават без отговор. Например: подценявана ли е била опасността от десен екстремизъм в Германия? Предприемани ли са нужните сериозни действия срещу тази заплаха и срещу расизма?

Въпроси, които не дават мира

Категорично не, твърдят близките на деветте жертви на атентата. Те се питат защо във фаталната нощ на убийствата спешният телефон на полицията 110 изобщо не е работел. Как така атентаторът Тобиас Р., въпреки психическите си отклонения е успял да се сдобие с трите оръжия, сред които и един Зиг Зауер Р226, използван и от някои полицейски части? Защо той не е бил наблюдаван от полицията, макар че няколко месеца преди расисткия атентат бил изпратил на главния прокурор писмо, пълно с конспиративни митове?

„Непоносимо е да знаеш, че извършителят няма да получи справедливо наказание“, казва по този повод Хелмут Фюнфзин, представител на властите в Хесен.

Някои от въпросите, които не дават мира на близките на жертвите,   надхвърлят границите на малкото градче от провинция Хесен. Защото деянието в Ханау е само един от цяла поредица дясноекстремистки атентати в Германия. През юни 2019 десен екстремист уби шефа на Общинския съвет в Касел Валтер Любке. През октомври 2019 друг десен екстремист се опита да проникне в синагогата в град Хале и уби двама души извън храма. Четири месеца след Хале бе извършен атентатът в Ханау.

В атентата загина и един българин

„Да изстреляш седем куршума срещу един човек, що за омраза е това?“, пита се днес Васка Златева, братовчедка на загиналия при атентата в Ханау българин Калоян Велков. Двамата били съседи – тя живеела на втория, а той на третия етаж на една и съща сграда.

Десетина минути преди Калоян да бъде покосен от шест куршума, (седмият се забил в стената) Васка и Калоян си писали по телефона – разбрали се в края на седмицата да се разходят до Франкфурт и да вечерят в любимия им ресторант с музика на живо от България. Пред вестник „Манхаймер Морген“ Златева казва, че дни наред след атентата тя не е знаела къде се намира нейният роднина. Чак на шестия ден служители я потърсили, за да ѝ съобщят за случилото се.

„Тагесшпигел“ припомня, че 33-годишният Калоян Велков е оставил 7-годишно дете. В Германия той живеел от две години, а с парите, които изкарвал като барман в Ханау, подпомагал семейството си в България. Негова снимка е поставена на стълбите пред заведението, в което е работел, както и в едно помещение в центъра на Ханау, където близките на жертвите редовно се срещат. Заедно с други съмишленици те са основали група, наречена „Инициатива 19-ти февруари“, която настоява за пълно разследване на атентата.

Подценява ли Германия заплахата от десния екстремизъм? „Този дебат не се води достатъчно последователно“, казва за ДВ ръководителят на Института за изследвания на конфликтите и насилието (IKG) Андреас Цик. „Прекалено малко време отделяме за това да разберем как възникват тези идеологии. Чуваме призиви за по-силна държава, а в същото време органите на сигурността биват обвинявани, че не правят достатъчно. Това може да е разбираемо донякъде, но у много хора се създава впечатлението, че не гледаме на екстремизма като на предизвикателство за цялото общество, а само като на предизвикателство за органите на сигурността“, казва социалният психолог.

Последиците от Ханау

Германското правителство изплати на семействата на жертвите общо 1,2 милиона евро; полицията се ангажира да запознае най-подробно близките на жертвите с резултатите от разследването, когато то приключи; някои служби бяха реформирани; взети бяха различни мерки да не се повтарят грешките от Ханау.

Годишнината от атентата бе отбелязана с траурни възпоменания, излъчвани от телевизиите на живо. На едно от тях присъства и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. За семействата на загиналите това са важни жестове - сигнал, че не са забравени. Но те знаят много добре, че накрая отново ще останат сами с мъката си.