"Забранено за мюсюлманските братя" - пишеше на едно знаме, окачено по една от улиците, водещи към площад Тахрир. На това място тъкмо се събираха противниците на египетския президент Морси. Посланието от знамето символизира дълбокото разцепление в страната и липсата на желание за диалог.

В началото на революцията, през януари 2011, на площада се събираха представители на всички социални слоеве и религиозни течения. И протестираха съвместно срещу тогавашния президент Мубарак. Две години и половина по-късно от това единство няма и следа - страната е разделена, противоречията между поддръжниците и противниците на новия президент Мохамед Морси са непримирими. Не може и да се мисли за диалог - противниците на Морси вече не призовават президента към реформи, а искат неговата оставка.

Египет - религиозна държава?

Тъкмо политиката на президента стана основна причина за разцеплението сред египтяните. Както сочи политологът Гамал Золтан, "Мюсюлманските братя" си навлякоха ненавистта на останалите най-вече с това, че искат засилване на ролята на религията в държавното управление. "Но подобна позиция не може да интегрира всички египтяни, независимо от техните религиозни или идеологически позиции", смята Золтан. Много граждани, и най-вече коптите и шиитите, имат чувството, че са изолирани.

Демонстрациите при встъпването в длъжност на Морси преди година бяха израз на неудовлетворението, изпитвано сред големи части от египетското общество. Така например много египтяни отхвърлят приетата през ноември 2012 нова конституция - тъй като смятат, че тя отрежда още по-голяма значимост на исляма. Факт е, че конституцията бе приета на референдум с гласовете на две трети от гласувалите.

Само че в рефередума участваха едва 33 процента от имащите право на глас, а това породи съмнения в легитимността му. Освен това противниците на Морси обвиняват президента, както и стоящите зад него "Мюсюлмански братя", че правят опит да ислямизират културата на страната. Особено много са критиките към министъра на културата Алаа Абдел-Азиз - който непосредствено след встъпването си в длъжност назначи свои хора на редица водещи постове.

В Египет неизбежно ще се разрази борба за надмощие, убеден е Гамал Золтан. При това двете страни в конфликта разполагаха с достатъчно възможности да встъпят в диалог. Но това така и не се случи - макар да има множество сериозни въпроси за решаване: например за въвеждането на принципите на политическия плурализъм и толерантността спрямо различните групи в обществото.

Идеологическите противоречия се изострят допълнително от актуалната икономическа криза. В преговорите с МВФ правителството пое ангажимента да извърши значителни реформи. Включително да намали субсидиите и да увеличи данъците за гражданите - мерки, които определено ще намалят симпатиите към "Мюсюлманските братя", особено сред по-бедните слоеве от населението.

Но основният проблем, както изтъква икономистът Ахмед Камали, е политическият. Бъдещето на страната е несигурно, освен това управляващите не разполагат с достатъчно опит. "Ако политическата ситуация се подобри, ще се стигне и до икономически подем. Страната има нужда от политическа стабилност - в противен случай надеждата за египтяните не е голяма", казва той.

Нужни са усилия за помирение

Мнението на Гамал Золтан е сходно: "Политическият елит на страната би могъл да подтикне хората към помирение, за да може после да се търси решение за икономическите и политическите проблеми". Подобна стъпка обаче би могла да бъде предприета само от едно достатъчно легитимирано правителство, което би било в състояние да взима съответните решения. А сегашната ситуация не е такава, смята Золтан.

Критики обаче се отправят и към противниците на президента. Те постоянно отхвърлят отправяните към тях предложения за диалог и призовават към бойкот на изборите. Подобно поведение не допринася за подобряването на политическата култура в страната, писа либералният вестник "Al masry al youm".

И така борбата за власт продължава. Ако някоя от двете групи успее да се наложи, ще трябва да устои на изкушението да наложи волята си на останалите. В момента най-конструктивно би било да се положат повече усилия за постигането на национално помирение и разбирателство. Само така може да се намери и изход от кризата.

Автор: К. Книп, Б. Михайлова; Редактор Б. Узунова