През 1949 година Нидерландия признава независимостта на Индонезия, обявена след продължила четири години война. В Хага обаче тя е премълчавана и омаловажавана – официално се говори за поредица от „полицейски операции".

Систематично насилие

Дълги години след това нидерландското правителство твърди, че само в отделни случаи е било упражнявано насилие. Което не е самата истина, твърди Херт Остиндие от Института по етнография. „Днес знаем, че бруталното насилие не е прилагано само в отделни случаи, а е била практика – начин, по който нидерландската армия е водила тази война", казва историкът.

Той е част от екип учени, проучили борбата за независимост на Индонезия от 1945 до 1949 година. Тяхното изследване заключава, че нидерландската армия систематично е прилагала сила срещу индонезийски военни и цивилното население. „Става въпрос за мъчения по време на разпити, своеволни екзекуции на пленени военни, но също така и на цивилни хора, имало е плячкосвания, опожарявания на цели селища и т.н. Тоест, говорим за изключително груба сила", казва Остиндие.

Тогава Индонезия се е наричала Източна Индия и в продължение на 350 години е била нидерландска колония – чак до 1942-ра, когато японците превземат островния архипелаг. След като Япония капитулира, Хага се опитва да си възвърне контрола над Индонезия – включително със сила. Тогава загиват 100 хиляди индонезийци и 5 хиляди нидерландски войници.

 Подмененият дебат за колониалното минало

Правителството не просто е знаело за извършваните военни престъпления, но и ги е насърчавало, твърди Остиндие: „Никой не се е задействал срещу това брутално насилие. Затова и то е продължило", казва историкът.

След това обаче темата е подменена със саможертвата на Нидерландия във Втората световна война и съпротивата, оказана на нацистките окупатори. Така дебатът за колониалното минало на страната е забравен, прочитът на тази част от историята започва чак в края на деветдесетте години на миналия век.

Критичен прочит

Това изследване е най-мащабното досега по темата. И преди още резултатите от него да бъдат оповестени, вече се чуват първите критични гласове. Така например Ханс ван Грийнсвен от Съюза на ветераните твърди, че рисуваната картина на насилие е едностранна и не представя контекста на събитията  през въпросните четири години. „Вярно е, че една малка част от войниците носят вина. Но това трябва да бъде доказано с факти и източници. Не можеш просто да налагаш впечатлението, че всеки, който тогава се е сражавал за Нидерландия, е замесен във военни престъпления. Това просто не е вярно", казва ветеранът.

В обратната посока е критиката на Съюза на жертвите на нидерландския колониализъм – че изследването не е достатъчно задълбочено и широкообхватно. Омаловажава се вината на нидерландските извършители на насилието, заяви говорител на организацията.

Преди две години по време на държавно посещение в Индонезия крал Вилем-Александър се извини за насилието по време на войната за независимост в Индонезия.