От няколко дни насам Турция е залята от безпрецедентна в новата ѝ история вълна от демонстрации - те са насочени срещу авторитарния стил на управление на премиера Ердоган. Безпрецедентно брутална е и разправата на полицията с протестиращите в Истанбул, Анкара, Измир и други големи градове. Досега при сблъсъците между полиция и демостранти са загинали най-малко двама души, а броят на ранените достигна близо 2 500. Арестувани са над 2 000 демонстранти.

Демонстрациите на природозащитниците срещу плановете на Ердоган за преустройване на истанбулския площад "Таксим" постепенно прераснаха в протест, обхванал всички слоеве на обществото. Неотстъпчивостта на Ердоган и мнението му, че демонстрациите са организирани от "маргинални групи", много напомнят на поведението на свалените деспоти по време на Арабската пролет, смятат някои. Експертът по турските въпроси от фондация "Наука и политика" в Берлин Гюнтер Зойферт обаче смята, че това сравнение е неподходящо: "За разлика от свалените арабски лидери, Ердоган е демократично избран министър-председател. Турция не е тоталитарен режим и в страната функционират редица демократични механизми", казва той.

Звучна плесница за премиера

Турският колумнист и политолог Дженгиз Чандар смята, че след десет години начело на държавата у Ердоган се забелязва известна "умора от управлението". "Той се опитва да прикрие тази умора с надменност, а в ситуация като сегашната и с жестокост. Не вярвам, че турският народ е готов идната година да преизбере Ердоган и да го търпи два мандата на власт", казва Дженгиз Чандар. В разговор с президента Абдуллах Гюл, опозиционният водач Кемал Кълъчдароглу настоя Ердоган да се извини на турския народ. Никой обаче не очаква това да се случи.

Понастоящем опозицията срещу Ердоган изобщо не е хомогенна. Привържениците на Републиканската Народна Партия, близките до тях кемалисти, националистите, алевитите и кюрдите, както и маргинални религиозни групи се обединиха в общ опозиционен фронт. Никой обаче не дискутира какво трябва да стане, ако бъде постигната общата цел - свалянето на Ердоган от власт.

Налудничавите проекти на Ердоган

Същевременно Ердоган продължава да налага своите - както сам ги нарича - "налудничави проекти". Те предвиждат изграждането на трето летище в Истанбул, нов канал за облекчаване на плаването през Босфора и гигантски джамии на централни места в големите градове. Вече започна изграждането на трети мост над Босфора, който ще носи името на османския султан Селим Първи (1470-1520). Господството на султана е свързано впрочем с преследвания и кланета на алевити. Срещу избора на името на моста се надигна остра критика. Но и по този въпрос Ердоган не е склонен на компромис. "Ние няма да позволим на шепа разбойници да ни диктуват как да бъде наречен един важен проект", заяви премиерът.

Съседна Сирия, в която бушува гражданска война, побърза да реагира на събитията в Турция с презрение и присмех. Ердоган подкрепя сирийската опозиция в борбата ѝ срещу деспота Асад. Външното министерство в Дамаск разпространи декларация, в която призовава гражданите да не пътуват до Турция. "Сигурността в турските градове се е влошила значително поради насилствените действия на правителството на Ердоган срещу мирните демонстранти", пише в декларацията. По данни на ООН 380 000 сирийски граждани са потърсили убежище в съседна Турция.

Автор: Б. Гюнгьор, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева