Чевахир Хасан е пристигнал в Германия преди 11 месеца. Дошъл е от България, където е следвал в университет. Днес е председател на българското културно дружество в дуисбургския квартал Хохфелд, където живее сравнително голяма българска общност. Повечето от хората са представители на турския и ромския етнос. А това притеснява много от местните хора, които се оплакват, че кварталът им се превръщал в гето. Това пише в репортаж от Дуисбург излизащият на немски език "Deutsch-Türkisches Journal" (DTJ).

Изданието отправя поглед назад в историята. В статията четем още: По време на комунистическото управление в България турското малцинство беше преследвано и потискано от режима, направен беше дори опит за неговата насилствена асимилация. Днес българските турци живеят в бедност и много от тях се спасяват с бягство в чужбина. В Германия често ги възприемат като проблем, което ясно личи и в отношението на местните в Хохфелд.

"Готови са да работят всичко"

Бягството от трудния живот в родината им обаче не им помага да се избавят от проблемите. И в Германия те продължават да живеят в крайна бедност, обитават порутени жилища, в някои случаи дори без електричество, отопление и топла вода. "Всяка сутрин тези хора се събуждат с една мисъл: как да оцелеят и как да нахранят децата си. Затова те са готови да работят всякаква работа", казва Чевахир, цитиран от DTJ.

Това се потвърждава и от актуално изследване на "Галъп" за трудовата миграция в страните от ЕС, цитирано от вестник "Ди Велт". Според него, повечето германци (61%) смятат, че пришълците (бежанци и трудови мигранти) си намират основно такава работа, която местните хора просто не желаят да вършат. Така мислят и 60 процента от шведите, 66 на сто от британците, 65 процента от датчаните, финландците и австрийците и цели 75 на сто от словенците. За разлика от тези нагласи, в България делът на хората, които смятат, че бежанците вършат само непривлекателна работа, е относително малък - само 15 процента. Казано по друг начин: огромното мнозинство от българите се опасява, че пришълците застрашават работните им места. Същата картина се наблюдава още в Унгария и Хърватия, посочва "Ди Велт".

"Източноевропейските страни са изключение. В останалата част на Европа хората са на мнение, че бежанците работят само това, с което никой друг не би се захванал", казва Франк Лашко, ръководител на Центъра за анализ на данните към Международната организация по миграция.

"Поне децата ни да са по-добре"

Чавахир Хасан от българското културно дружество в Хохфелд е решен да помогне на пришълците да си намерят някаква работа. Никак не му се иска да вижда децата на мигрантите да крадат и просят. За тази цел дружеството е предоставило свои помещения за организирането на уроци по немски език и интеграционни курсове. "За съжаление не всички се интересуват от тези предложения - много от по-младите стават заложници на различни престъпни кланове и се занимават с криминална дейност", казва Чевахир пред DTJ.

През последните няколко години в Дуисбург са пристигнали над 4 000 роми. В статията се посочва, че в края на 2013 година при мащабна полицейска операция са били претърсени общо 23 жилища, обитавани от 256 души, вкл. 110 деца. Всеизвестен факт е, че много "предприемчиви" собственици на жилища се опитват да печелят от неволята на мигрантите. Поради това местните власти са приели законови мерки срещу злоупотребите с жилищните наеми. "Мигрантите обаче също имат задължения", припомня Чевахир. "Щом искаме да останем и да живеем тук, трябва да спазваме законите в тази страна", казва той.

Ако хората се сдобият с разрешителни за работа, те биха могли да решат много от проблемите си. Много от тях обаче не са регистрирани и работят на черно, което пък е предпоставка да бъдат лъгани и експлоатирани. С какво тогава този живот в странство е толкова привлекателен? Чевахир Хасан знае отговора на въпроса: "Колкото и лошо да живеем тук, в България сме били още по-зле. В Германия поне децата ни могат да получат добро образование", казва той пред DTJ.