Коментар от Ясен Бояджиев:

В началото - кратка историческа справка. ”Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него”, гласи шопската поговорка, стигнала до нас от незапомнени времена. Мнозина смятат, че народната мъдрост е непреходна, но тази явно е малко остаряла.

Едновременно законно и незаконно

За да не се заобикаля „вратата“, в последните десетилетия бяха предприети масирани законодателни мерки, а „полето“ бе нагъсто засадено с всевъзможни „врати“ и „огради“. С което положението се усложни, но без да се подобри кой знае колко. Може би защото (ако за аналогия си послужим със заглавието на писмен документ*, придобило статута на поговорка) се оказа, че законът и законността май нямат „почва у нас“. Или пък почвата е доста плитка, рехава и неплодородна.

Винаги и навсякъде е имало отделни засукани правни казуси. Тук обаче положението е засукано повсеместно. Имахме повод да установим това през зимата покрай поредицата скандални строежи по морето, демонстрирали колко е лесно незаконното да се превърне в законно. А сега многосерийният скандал с апартаментите показа, че дори е възможно едно и също нещо да е едновременно законно и незаконно.

Примерите

Законно е например да впишеш в договор и в нотариален акт, че купуваш/продаваш имот по неговата данъчна оценка, защото законът го позволява. Но понеже в масовия случай реално платената цена е различна, това е едновременно и незаконно - за подписването на документ с невярно съдържание се носи наказателна отговорност. От това следва, че заради разликата между данъчна оценка и реална цена е незаконно, но едновременно с това и законно да ощетиш общинския (заради спестен данък върху придобитото имущество) и централния (заради спестен ДДС върху продажбата) бюджет. А по този начин в някои случаи законно става и незаконното укриване на доходи. Така в края на краищата напълно допустимо се оказва и очевидното разминаване между декларирани приходи и реално направени разходи.

Друг пример. По принцип вписването на неверни обстоятелства в изисквана от закона имотна декларация е незаконно. Но едновременно с това значителното разминаване в квадратурата на един имот, вписан в тази декларация, с посоченото в нотариалния акт на същия имот може да е законно. Също така е едновременно възможно част от този имот да е и да не е собственост на единственото лице, което има достъп до нея. От което следва, че и данъчната оценка на имота може да е едновременно по-висока и по-ниска според това какво, кога, пред кого, по кой закон и с каква цел се декларира и отчита.

И още един пример. Една и съща сграда може да е едновременно законна и незаконна. Понеже е възможно едно разрешително за строеж да е едновременно валидно и невалидно. Така дори институциите, които издават, продължават и контролират тези книжа, може да се разминават в мнението си и да отказват да кажат кое е законно и кое незаконно. Възможно е даже, както се оказа, един и същ човек да твърди едновременно и едното, и другото. За да се натаманят тия неща, може междувременно да се променят устройствени планове и инвестиционни проекти, а защо не и цял закон. Така накрая е възможно да се окаже, че законът едновременно не лови тази сграда, понеже „няма ретроактивно действие“, и я лови, понеже тя е „заварен случай“.

От какво зависи

Тази бъркотия може да е резултат от куп обстоятелства, бюрократични завои и неразбории. Но отговорът на дилемата законно/незаконно зависи най-често от това за кого става дума: политик или „обикновен човек“; на власт или в опозиция (което съвсем не означава, че опозицията „не хваща ръка“ - нали утре ще се сменят); мястото на съответния човек в йерархията на властта; възможностите му да стимулира финансово (може и на бартер); разни зависимости от/на властта; връзки с нея (по приятелска, роднинска, съселянска, казармена, милиционерска и други линии).

Причините

Причините за това положение са описвани многократно, но да ги кажем още веднъж:

Законодателството. Объркано, противоречиво, безброй пъти поправяно и преправяно, така че накрая човек съвсем оправдано се пита какво всъщност е искал да каже законодателят. Често пъти обаче това е ясно, поради което е лесно да се изчисли кой е поръчителят/бенефициентът.

Институциите. Некадърни, некомпетентни, уплашени, пасивни, послушни. Но и активно услужливи (понякога в разрез със собствените си правила). Случва се ръководещите ги в лично качество да правят точно това, заради което в служебно качество контролират, проверяват и преследват други.

И накрая: калпавият „материал“.

Последиците

Последиците от всичко това са изключително вредни за съществуването, функционирането и развитието на държавата и обществото. Произволът, смачканата инициатива и убитата конкуренция обричат икономиката на постоянно кретане. А както се видя пак в историята с апартаментите, объркването и щетите при морала са още по-големи.

Накрая една абсурдна идея за решаване на въпроса законно/незаконно: дали няма да е по-добре да търсим отговор, хвърляйки чоп? Поне ще е по-честно. Но пък тогава със сигурност ще се намери начин да се манипулира и чопът - в това отношение много ни бива.

*„Що е социализъм и има ли той почва у нас?" – първото оригинално българско марксистко съчинение.