През март писах, че кризата с коронавируса ще роди нови герои. Грешна прогноза. Такива не само не се появиха, но и познатите ни някак изчезнаха, умълчаха се. Разбира се, извън всекидневния анонимен героизъм на медиците и обратното, когато действащи политици като Ангел Джамбазки и Корнелия Нинова се афишират като доброволци със съответното медийно внимание. Напразно. След стреса от хилядите, загубили битката с болестта, обществото вече не е в състояние да инвестира доверие в публични лица, нито дори да ги слуша. Числата обезсмислят думите. Затихна даже интересът към различните мнения за пандемията и към сблъсъка помежду им. Когато вирусът мине собствения ти праг, не си готов да виниш сляпата природа, подмолните китайци, безмилостното ЦРУ, алчния Бил Гейтс, безотговорната либерална демокрация и т.н., а търсиш конкретен виновник, когото можеш да накажеш лично. И всеки в институционална роля "по условие" става такъв. Така че той на свой ред гледа как да излезе от фокуса на нарастващото недоволство, да се спасява поединично.

Главният прокурор, който демонстрираше силно влечение към медийна популярност, вече няма къде да бъде чут и видян. Сигурно е усетил, че колкото и драматична битка с престъпността да разиграе, тя ще изглежда като отклоняване на вниманието от същинската драма на хората. Подобно на настойчиво лансираната поредна разправия с македонците по исторически въпроси. Можеш ли да се вълнуваш чий е Гоце Делчев, докато твой близък бере душа, защото няма болница, която да го приеме.

А и втората криза с коронавируса сякаш помогна на прокурора да се забрави провала с повдиганите обвинения срещу Васил Божков. Те, вместо да го изправят пред правосъдието, му създадоха дисидентска слава на задграничен критик на властта, който, ако не друго, свали от поста финансовия министър. Та Божков дори се захвана през интернет да прави партия, с което провалът се превърна във фарс.

Впрочем, първата Ковид-вълна произведе един герой - шефа на НОЩ генерал Мутафчийски, но и той безславно слезе от сцената. Сега постепенно се завръща, до голяма степен обаче обрал предишната си риторика. Вероятно е разбрал, че да плашиш с казармена строгост цивилно население не е ефективно. А и когато почти всички са се срещали с вируса, няма нужда друг да ги плаши.

Риториката на Мутафчийски отвори широка комуникативна ниша пред главния му опонент - д-р Мангъров, който в един момент говореше отвсякъде. И общо взето се радваше на симпатия, макар и често иронична. С усложняването на епидемиологичната ситуация обаче симпатията бързо се трансформира в гняв и дори достигна до директни заплахи в социалните мрежи: "Само да го намеря тоя…". Така че и на него му се наложи да престане да се прави на "лудия пророк от ефира" и да отиде да се бори с болестта на първа линия като шеф на Ковид-отделението в Инфекциозна болница, та и маска да си сложи.

И благосклонният политически арбитър на Мутафчийски и Мангъров - министър-председателят Бойко Борисов, се раздели с любимите си "мисирки". Реши да произведе от джипката си собствена медия, в която едновременно да се пита и да си отговаря. Тя обаче няма как да компенсира активния му медиен диалог, който бе станал гръбнак на дългогодишната му власт. И дава външен израз на дълбокия вътрешен дискомфорт, в който развитието на кризата с коронавируса постави управляващите. Особено на фона на неубедителните обяснения защо през лятното затишие не подготвиха здравната система за прогнозираната атака на епидемията през есента и от първенци станахме последни по човешки загуби.

Опитът да бъде успокоена нацията с езика на числата - колко свободни легла има още, колко милиони са вложени и предстои да бъдат вложени, каква е статистиката за другите държави и т.н., се умножава по нула от личните драми на пациенти, които губят живота си.

Управлението на епидемията започна да генерира недоволство, което има потенциал да свали управлението на страната, далеч по-голям от тримесечните граждански протести. Организаторите им вероятно си дадоха сметка за това, защото се оттеглиха, за да оставят на втората криза с коронавируса да постигне целите им. Още повече, че те не успяха да се докажат като способни сами да ги осъществят.

Използването на короновируса за политически цели обаче, дори това да е възможно, е някак издевателско спрямо жертвите му. Прилича на конспиративната теория, че е пуснат, за да загуби Доналд Тръмп изборите. Човешката болка не настройва политическия часовник, а го спира. Когато тръгне отново, избирателите ще са преживяли травматична пауза в историческото време, след която всеки ще трябва да печели доверието им от а и б. Преходът ще започне отначало. Това ще е рестартът, за който парламентарно представените партии сега преждевременно се разправят с надеждата да започне от тях, а не след тях.