Коментар от Ясен Бояджиев:

Докато се подготвят две големи прехвърляния - на вода през София до Перник и на бизнеса с лотариите от частни в държавни ръце, няколко други сходни сюжета допълват картината. Допълват и възможните обяснения за това какво, как и защо се случва в държавата България.

Далавери "на дребно"

Някои казват, че перничани нямаше да останат без вода, ако не било засушаването. Или пък ако старите водопроводи бяха сменени навреме, кранът за индустриалната зона бе сменен и затворен по-рано (а не цял месец след въвеждането на режима) или ВиК-то имаше водомер на язовира (имало е, но под наем и собственикът си го прибрал преди години). Примерът със Свищов обаче показва, че и без такива неблагоприятни „стечения на обстоятелствата“ гаранция няма.

В Свищов вода има, понеже се доставя от подземни кладенци от Дунав. Има и нов водопровод, изграден с европейски пари само преди десет години. И въпреки това 25 хиляди души страдат от системно безводие. Причината е, че новият водопровод за 4 милиона лева е негоден за употреба, което било установено скоро след пускането му. Оказало се, че сложените тръби не са за водоснабдяване, а за поливни системи, поради което не издържат налягането и непрекъснато се пукат. Някой просто е минал евтино и си е прибрал разликата. Кой е той - това се знае от години, но досега отговорност не му е потърсена. Пък и да беше, това нямаше да реши проблема с водата. Гаранционният срок на „новия“ водопровод вече е изтекъл и сега се търсят нови 3 милиона за ремонт. Затова се ползва старият метален водопровод от 60-те години на миналия век, който е в толкова окаяно състояние, че авариите са перманентни. Иначе градът не е на режим като Перник, но спиранията на водата са толкова чести, че кой знае каква разлика няма.

На колко ли още места са заровени такива „водопроводни бомби“? Във всеки случай положението повсеместно е подобно на това в Перник и в Свищов. А водата не е изключение. По горе-долу същия начин стоят нещата и в много други сфери на живота и държавното управление. Да вземем например основно санирания с европейски милиони стадион в Костенец, за който писахме тези дни. Още в началото асансьорите не работели, а подът на фитнес-залата се разпадал. После пистата (която, кой знае защо, е квадратна вместо овална, а в единия ѝ край стърчат стълб и електричесто табло) се надупчила, така че трениращите често се спъват и падат. Козирката също се разпада, мазилката се рони, а фирмата-изпълнителка на „ремонта“ е неоткриваема. Но в Костенец поне има кой да тренира. А какво да кажем за десетките други стадиони и спортни съоръжения, настроени в отдавна обезлюдени села и паланки?

Въобще, причината за всичко това е не толкова в природата и в безпаричието, колкото в лошото управление и повсеместното крадене.

Големите схеми

Някои казват, че ако лотариите не бяха частни, нямаше да има как да се „спестят“ 250 милиона от държавни такси. И че ако станат държавни, приходите за хазната ще нараснат многократно.

Само че за „спестените“ такси са виновни не само и не толкова частните собственици на лотариите, колкото онези знайни и незнайни народни избраници, правителствени дейци и държавни чиновници, които с една небрежно написана алинея са оставили вратичка в закона, а после в продължение на пет години са успели да не забележат движението през нея. Накрая може да се окаже, че действията на частниците са били законни и че промяната в собствеността на лотариите няма да промени нищо. За което говори примерът със здравеопазването и лекарствата.

Както се оказа напоследък, за едни и същи лекарства здравната каса е плащала на частни болници многократно повече (в някои случаи 8-9 пъти), отколкото на държавните и общинските. Което не означава задължително, че частните болници са купували лекарствата толкова скъпо. Просто търговец продава на болницата лекарство за, да кажем, 129 лева, а тя го отчита пред касата за 1063 лева. Как се дели разликата - това не е ясно. Но е ясно, че понякога търговецът и болницата са свързани лица.

Всичко това обаче си е напълно законно - позволява го законова поправка, действаща вече близо четири години, според която частните болници са освободени от задължението да провеждат обществени поръчки, дори и когато им се плаща с обществен ресурс. Схемата, естествено, е възможна и заради непонятната за един нормален човек бюрократична гора от „позитивни лекарствени списъци“, „пределни“ и „референтни“ цени. Да споменем и липсата на публична информация за това как се изразходват обществените средства в здравеопазването (националната здравна информационна система се гради вече над десет години, но все не е готова).

Поради глупост или нарочно?

Непосредствената щета за бюджета на публичната здравна каса от разликата в цените на няколко лекарства едва ли е голяма. Но като цяло сумарният мащаб на далаверите в здравеопазването със сигурност е сравним със „спестеното“ от лотариите, че и по-голям. Защото подобни схеми действат не само при лекарствата, а и на много други места по цялата верига. От време на време, като в този случай, някоя от тях лъсва, но какво от това - ще измислят нова.

А и много други сфери на живота и държавното управление са „уредени“ по същия начин заради вратички в законите и безумно оплетени процедури. Поради некадърност или нарочно - за да се източва публичен ресурс. Под прикритието на постоянни имитации на реформи. И под крилото на „независими“ институции, регулатори и контролни органи.