"Да работиш за жълти стотинки": така е озаглавен документален филм на германската обществена телевизия ZDF, разказващ за трудещите се с минимални доходи във Федералната република. Един от тях е българинът Мартин. Той работи от три години в Германия като куриер. Денят му започва в 4:00 сутринта. Мартин живее заедно с 11 свои колеги, всички от Източна Европа. За стаята, която дели с още двама, плаща 350 евро на месец.

В 5:00 Мартин отива на работа в депото, откъдето започва да обикаля с буса си по адреси. Той още не знае колко ще продължи работният му ден - може би 10, а може би 12 часа. Това зависи от броя на пакетите, които трябва да достави. Първата му задача е да ги натовари на буса. Това му отнема доста време, което обаче не му се заплаща. Едва когато пакетите са натоварени и подредени, работният ден може официално да започне.

В деня, в който екипът на телевизията го съпровожда, той имал да разнесе 227 пакета на 169 адреса. „Ако на адреса няма никой, си длъжен да намериш съсед. Това отнема много време. Трябва да говориш със съседите и да оставиш бележка на вратата. Това отнема поне 10 минути. При 100 клиенти - ето ти 1000 минути", разказва Мартин. 1000 минути, които се равняват на 16 часа.

Черен труд за минимално заплащане

Мартин е принуден да се храни в превозното средство, защото няма време за обедна почивка. Работата му изисква и големи физически усилия. Някои пакети тежат по 30 килограма. За всичко това в края на месеца Мартин получава малко под 1500 евро брутна заплата. Чистият му месечен доход е малко над 1000 евро.

Мартин е един от общо 4,1 милиона трудещи се в Германия, които работят на пълен работен ден, но получават твърде оскъдно заплащане. С други думи става дума за проблем, засягащ всеки пети трудещ се в Германия. А заетостта на пълен работен ден от година на година намалява. Вместо това има все повече трудещи се на непълен ден и такива, които волю-неволю влизат в ролята на самонаети лица.

Минималните надници на час, приети в Германия със закон, се актуализират на всеки две години. През 2019 година минималната часова надница е възлизала на 9,19 евро, а през 2020 тя ще е 9,35 евро. Злоупотребите обаче са много: в случаи като този на Мартин, не всички часове, в които служителите са ангажирани, биват зачитани. Други работят изцяло на черно или са наети за по-малко часове, отколкото реално работят, а остатъкът от заплащането си получават на ръка. Така работодателите плащат значително по-малко данъци и осигуровки. Сред потърпевшите са особено много работници в строителния бранш, но също и в сферата на услугите. 

Не само хора като Мартин, заети на пълен работен ден срещу минимално заплащане, трудно свързват двата края. На близо 3 милиона жители на Германия им се налага да работят на две или повече места. Сред тях е Диана Йортел, с която ни среща репортажът на Втора германска телевизия (ZDF).

Бум на почасовата заетост

Диана е касиерка в супермаркет, но работи там само 12 часа седмично. За да пестят, от магазина ангажират повече служители само в най-натоварените часове. Почасовата работа е широко разпространена в Германия и е сред най-често срещаните методи на работодателите да пестят средства от заплати и осигуровки. Над 15 милиона души работят почасово в Германия. Броят им е нараснал почти двойно за последните 20 години.

Работният ден на Диана, също като този на Мартин, започва рано - в 6:00. Първо отива да чисти в дома на възрастен човек. Това ѝ отнема два часа. След това работи няколко часа на касата в супермаркета, а щом приключи и там, се отправя към третото си работно място - верига за бързо хранене. Там се труди около 50 часа месечно и получава по 9,50 евро на час. 

По данни на Федералната статистическа служба към 2017 година 15,5 милиона от живеещите в Германия са били заплашени от бедност или социална изолация. Те представляват 19% от населението. Средният процент за Европа е 22,5.

*******

Вижте и това видео на Дойче Веле: