В днешна Германия може ясно да се види какво се случва, когато политиците допуснат реалността да създава свършени факти. Десетилетия наред се водеше полемика дали Германия е имиграционна държава и дали би трябвало да се допуска подобно нещо. Споровете и дискусиите обаче не доведоха до полезни и конкретни политически решения. А онова, което се случваше междувременно, създаде свършени факти. Имиграцията течеше ненаправлявана, а понякога дори и напълно неконтролирана. Понякога мигрантите успяваха да останат в страната, искайки убежище, а друг път – преодолявайки различни бюрократични спънки. Никога обаче Германия не е предлагала истински възможности за висококвалифицираните специалисти от чужбина, така че те с лекота да се установяват в страната.
Проект за имиграционен закон
Сега обаче посоката на вятъра взе да се променя и то бързо. От най-официално място бе признато, че Германия е имиграционна държава. Министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер (ХСС) представи концепция за бъдещ имиграционен закон. Кой би могъл да предположи подобно нещо, след като същият този ХСС, чиито председател е Зеехофер, не пропускаше възможност да блокира където и както може всякаква имиграция на квалифицирани специалисти от чужбина. И то, при положение, че под натиска на социалдемократите в коалиционния договор на новото правителство бе залегнало намерението за създаване на подобен закон.
Години наред икономическите съюзи настояваха за това, че голяма икономическа сила като Германия има нужда от модерен имиграционен закон, ако иска да спечели съревнованието за най-добрите умове. В продължение на дълги години политиката бе заета с това да загърбва реалността. Чак сега има шанс нещата да тръгнат във вярната посока.
Дори онези, които гледат скептично на привличането на специалисти от чужбина, би трябвало да осъзнаят, че е по-добре, ако имиграцията се осъществява по ясни, прозрачни и приемливи за всички правила. Точно те сега са в процес на изработване. Канцлерката Меркел винаги е била привърженичка на приемането на имиграционен закон, макар че именно нейният ХДС в началото на 2000-та година издигаше предизборни лозунги от сорта на "Kinder statt Inder!"("Деца, вместо индийци!"). Същата работа днес се върши от ксенофобската „Алтернатива за Германия“. Социалдемократите пък смятат предложенията на Хорст Зеехофер за недостатъчни. Свободните демократи и Зелените също пледират за още по-голяма откритост към чуждестранните специалисти. С други думи - работата още не е опечена.
Но влезе ли веднъж в сила, законът би трябвало да облекчи в еднаква степен притока на висшисти и на квалифицирани среднисти. И това е умен ход, особено като се знае колко голям е недостигът на квалифицирана работна ръка в занаятчийските професии, в здравеопазването и в старческите домове. Критериите, по които ще се решава допускането на чуждестранни специалисти в Германия, би трябвало да са образованието, възрастта, езиковите познания и наличието на конкретно предложение за работа.
Отпадането на една отживелица
Хубаво е, че отпадат и някои твърде дълго задържали се отживелици – например да се проверява дали работата, за която кандидатства някой чужденец, не би могла да бъде възложена на някой квалифициран европеец. При тези проверки много често се случваше така, че специалистите от страни, извън ЕС, оставаха в списъка на чакащите и много от тях се ориентираха към други региони в света. Беше крайно време това препятствие да отпадне. Защото това е една от многото стъпки, с които имиграционното право ще стане по-прозрачно, по-разбираемо и по-справедливо – и то за всички. Навярно ще мине още доста време, докато имиграционната държава Германия се сдобие със съответния закон. Но отсега още е ясно, че тя се движи във вярната посока. А това съвсем не е малко.