В Германия правото на демонстрация е под особена закрила. И може да бъде ограничавано единствено в извънредни обстоятелства. В този смисъл нашата демокрация често пъти е принудена да преглъща факта, че по улиците на страната се скандират и лозунги, които в сърцевината си са антидемократични. Например скудоумното „Чужденците вън!".

По време на нацистката диктатура нашата страна болезнено изпита на гърба си какво се случва, когато държавата запушва устата на своите критици и може току-така да забранява уличните протести. Ето защо от само себе си се разбира, че критиците на правителството на Меркел могат да демонстрират, а палестинците в Германия да се съберат пред посолството на САЩ и да дадат воля на гнева си срещу заплануваното преместване на американското посолство в Ерусалим.

Страната на извършителите няма право да извръща поглед

Но нашата история не ни задължава да допускаме абсолютно всичко. Напротив. Германия носи отговорността за избиването на поне 6 милиона евреи. И независимо от това, че Холокостът вече е далеч назад в миналото, в борбата срещу антисемитизма Германия завинаги е длъжна да поема особени задължения. Страната на извършителите няма право да извръща поглед. Където и да било, а особено пък на своя територия.

Тъкмо поради това в Германия изгарянето на знамена с Давидовата звезда при никакви обстоятелства не бива да се търпи. И хората, които са потърсили тук закрила, които искат Германия да стане тяхна нова родина, са длъжни да се съобразяват с този факт. Нашата общност се гради върху ценности, по които няма място за пазарлък.

В Германия това е недопустимо!

В други общества изгарянето на флагове с цел да бъде поругано достойнството на противника може и да е нещо обичайно. Германската Конституция обаче живее от духа на уважението към другия и закрилата на малцинствата. Дори когато не се преследва от наказателното право, изгарянето на турски, руски, американски или пък саудитски знамена е неприемливо. Независимо колко остро се критикуват правителствата на отделните страни.

Мирното съжителство в страна като Германия, която приема нови заселници, може да бъде подсигурено и в бъдеще единствено ако винаги помним поуките от нашата специфична история. А онези, които не се чувстват отговорни за това наследство, просто нямат бъдеще тук. По въпроса няма място за пазарлъци.