Накъде бият коментарите в навечерието на гръцките избори, че съдбата на еврото в Гърция ще се решава от хората, които имат думата във фискалната и икономическата област? В предизборната борба разделителната линия е между партиите, които или защитават или отхвърлят курса на икономии за спасяване на членството на страната в еврозоната. Така предсрочните парламентарни избори на 25 януари отново се превръщат в гласуване за или против еврото. Ако противниците на реформаторската политика около лявата партия Сириза спечелят, еврозоната ще бъде изправена пред избора или да отстоява докрай твърдата си позиция, включително с цената на излизане на Гърция от еврозоната (т.нар. "Grexit"), или напълно да загуби останалото доверие - заради мекия си курс спрямо Франция. Поддръжниците на санирането на гръцката икономика, управляващите консерватори, могат да устоят на левите популистки обещания само ако краят на еврото за Гърция бъде разпознато от избирателите като най-голямото зло за страната.

Ускоряването на този дебат очевидно целеше и официално непотвърденият сигнал от Берлин, че отказът от еврото вече не е така немислим, както преди пет години в началото на кризата. От това обаче светът няма да стане по-добър нито за гърците, нито за техните кредитори. Защото дълговете си остават и почти не може да се очаква, че някога те ще бъдат върнати. Още по-малко вероятно е това да се случи, ако Гърция напусне еврозоната. И не рискува ли всеки един финансов министър от еврозоната, който си играе с този огън, все пак да си изгори ръката, ако излизането на Гърция разклати еврото и предизвика ефекта на доминото?

Тактическа игра

Кому помагат тези въпроси и привидни закономерности в гръцката предизборна борба? Със сигурност те не правят консерваторите непременно по-силни, а левите сили - по-слаби. Всъщност всичко това е една тактическа игра, която не за първи път съпътства предизборните ежби в Гърция на ръба на икономическата и политическа пропаст. И ако решим да пресмятаме, кой е в по-изгодна или по-неизгодна позиция, можем да установим, че всички са еднакво губещи.

Единственото успокоение в случая е това, че законите на финансовия свят служат само като средство за постигане на политически цели. Ако беше обратното, дълговата криза отдавна щеше да вземе друг обрат - т.нар. "Grexit" бързо би се превърнал в "Exit" за цялата еврозона. Защото досега единствено политическата воля поддържаше стабилността на еврото, а не икономическите принципи и закони.

Яспер фон Алтенбокум (Frankfurter Allgemeine Zeitung)

www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main