Дали битките в Източна Украйна не са просто някаква прелюдия към нещо по-страшно? Нима войната се завръща в Европа? И трябва ли ЕС да се въоръжава срещу една агресивна Русия - след десетилетия мирно съвместно същестуване? Досега Русия беше партньор, нима сега ще се превърне във враг?

Тези въпроси си задават милиони европейци. Тревогата им нараства. А политическите елити в Берлин, Брюксел и Вашингтон все още спорят кой е правилният подход.

Вариантите

В общи линии се очертават три възможни подхода. За най-радикалния се застъпва генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Той заплашва Русия, че НАТО ще увеличи въоръженията си по своята източна граница – например в Полша и в балтийските държави. Че там ще бъдат изпратени още войски и ракети, насочени към Русия. Расмусен смята, че Путин ще отстъпи единствено, ако му се демонстрира сила.

На умерена средна позиция застава правителството на Германия. То залага на една триада от мерки: помощ за Украйна, преговори с Русия, но в същото време и санкции срещу Москва. Това е стратегия на предпазливото опипване. Берлин непрекъснато припомня, че вратата за Путин остава отворена. В същото време сред германските политици е разпространено убеждението, че шефът на Кремъл се държи непредсказуемо. Тоест, не е ясно дали санкциите ще го подтикнат към диалог или ще доведат до точно обратния резултат.

Сюзън Стюарт от фондацията „Наука и политика” – мозъчния център на германското правителство – го формулира по следния начин: „Санкциите могат да въздействат върху плановете на Русия. Например, по въпроса дали да навлезе с войски в Украйна или какви отношения да поддържа занапред със сепаратистите. А също върху политиката ѝ към Молдова или Грузия.” С други думи, в Берлин смятат, че ако Путин се готви за още по-лоши неща, санкциите могат да го възпрат. Да му попречат, примерно, да дестабилизира още държави от бившия Източен блок като Молдова и Грузия.

Идеята за военно неутрални държави

Трети път предлага Егон Бар, много известен политик и някогашен съветник на Вили Бранд, който добре познава Русия. Според него е глупаво да се търси виновник за украинската криза и да се налагат санкции. Бар е убеден, че гражданската война в Украйна може да бъде прекратена единствено чрез преки консулатции между президентите на САЩ и на Русия – Барак Обама и Владимир Путин.

Предпоставка за такива преговори, според Бар, може да бъде само едно: Западът не признава официално анексията на Крим, но се съобразява с тази реалност. Бар припомня, че десетилетия наред част от същия този Запад не признаваше и ГДР, но чак до падането на Берлинската стена се съобразаяваше с фактите и продължаваше да участва в двустранната мирна политика със СССР.

Ако трябва да сме реалисти, в обозримо бъдеще Украйна няма да бъде част нито от западния свят, нито от Русия, казва Бар. Той предлага дори нещо повече: „Защо да не възникне една верига от държави – от Финландия през Украйна, та чак до Грузия и Молдова, които във военно отношение не принадлежат нито към Запада, нито към Изтока и които същевременно политически могат да бъдат пълноправни членове на западната общност?”.

Ако Барак Обама даде на руснаците гаранции за сигурност, това може да сложи край на войната в Източна Украйна, смята опитният политик. Той е убеден, че в Европа няма да се води война срещу Русия. Това са го обещали още Кенеди и Хрушчов – независимо от издигането на Берлинската стена и кубинската ракетна криза.

Днес Обама и Путин обещават същото: заради Украйна няма да има война.