В последните години все по-често се съобщава за откраднати или фалшифицирани нацистки реликви. Сега вниманието привлече серия от кражби в Нидерландия и в Дания. През август 2020 година шестима души разбиха вратата на военния музей "Eyewitness" в нидерландския град Бек, счупиха витрините и откраднаха експонати от времето на нацизма на стойност 1,5 милиона евро. Престъпниците имали нужда само от шест минути, за да извършат кражбата. И очевидно са знаели точно какво искат да вземат.

През октомври сходен обир бе извършен във военния музей в Осендрехт, отново в Нидерландия. Там крадците подходиха по-малко грубо, но не по-малко нагло – те откраднаха наред с другото множество манекени с исторически униформи, както и оръжия. В този случай щетите са за около един милион евро.

Редица музеи предприемат мерки, за да предотвратят кражби

Във връзка с тези случаи Франс ван Венрой, директор на военния музей в Луп он Занд, решава да не бездейства в очакване и неговият музей да пострада. Той взима мерки за повишаване на сигурността на експонатите, сред които прибори за хранене на Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер и нацистки униформи. Венрой укрепва допълнително входната врата на своя музей. Неговите колеги от военния музей в Оверлон пък връщат обратно предоставените временно ценни предмети от Нидералндския институт за военна документация - включително една от книгите, в която са били регистрирани смъртните случаи в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау.

Следващата кражба обаче става не в Нидерландия, а в Дания. През нощта срещу трети ноември незивестни лица открадват 20 експоната от Германския музей "Nordschleswig" в датския град Зьондерборг. В съобщение на музея за пресата се казва: "Извършителят или извършителите са набелязали при нападението предмети, свързани с националсоциалистическото минало на германското малцинство. Става дума най-вече за различни униформи. Те са високо ценен трофей за колекционерите, което е възможен мотив за кражбата".

Интересът към нацистките реликви расте

Още не е ясно дали последните кражби са свързани. Сигурно е, че в момента нацистките реликви са търсени повече откогато и да било. Порталът artnet съобщава, че нарасналото търсене води до все повече фалшификати - както се установява при подготовката на една изложба за Холокоста в Буенос Айрес, когато голяма част от експонтатите се оказват подменени. Междувременно копия в голям мащаб се правят в България, Полша, Украйна и дори Пакистан, както споделил един аукционер пред artnet.

Сред най-ценените предмети от нацистките времена наред с униформите са каските, военните ордени за заслуги, кортиците и личните вещи, притежавани от високопоставени офицери или нацисти. На аукциони предметите от този характер по правило достигат високи цени.

Възхищение пред злото?

И историкът професор Арнд Бауеркемпер от Берлин, който е експерт по нацистката диктатура и отношението към националсоциализма, вижда ръст в интереса към нацистките реликви в последните десет години. Според него роля за това играят три различни мотива: определеното възхищение от националсоциализма, все по-дистанцирано-шеговито отношение към темите от миналото, както и комерсиалното измерение.

"Това е положението с мотивите на онези, които извършват деянията. Но трябва да се погледне и другата страна: който търси такива предмети? Така се стига до една група, която споделя дясноекстремистките склонности, но и до хора, които без да са мотивирани политически, се възхищават на националсоциализма", посочва Бауеркемпер. 

Фетишизирането расте с времето

Все по-голямата времева дистанция спрямо нацизма и измирането на последните живи свидетели будят опасения у Бауeркемпер: "Дистанцията играе голяма роля, ако имаме предвид например как на парти британският принц Хари се маскира като генерал Ромел - нещо шеговито и необмислено“. Случаят е от 2005-а, а принцът се появи включително със свастика на ръкава, за което впоследствие публично се извини.

Все пак има и хора, които купуват нацистки реликви, за да не попаднат те в грешни ръце. През 2019-а година ливанският бизнесмен Абдала Шатила купи на търг лични предмети, принадлежали на Адолф Хитлер, за да ги предаде на "Яд Вашем" - централния израелски мемориал в памет на жертвите на Холокоста.