От седмица насам демонстранти лагеруват на площад Тахрир в египетската столица - това са най-масовите протести срещу Мюсюлманското братство досега. Някои ги сравняват със събитията от януари 2011 година, когато започна египетската революция. Само че участниците в протестите сега са други. Средното съсловие, което преди беше пасивно и бе обвинявано в близост до режима на Мубарак, сега е част от антиислямския отпор срещу Мюсюлманското братство.

Демонстрантите настояват за отмяна на президентския указ, с който Мурси си осигурява още повече власт и правомощия. Мнозина настояват за разпускане на превзетото от ислямистите конституционно събрание. Други се ограничават до искането за отмяна на отделни параграфи в президентския декрет. Президентът Мурси обаче не отстъпва. По време на президентските избори той обяви, че ще реформира конституционното събрание, за да има в него повече неислямски представители. До реформа така и не се стигна. Тъкмо напротив. Чрез указа си Мурси обяви конституционното събрание за неприкосновено. Ето защо недоверието сред по-либералните среди в страната расте.

Поляризацията е огромна

Фронтът на противниците на Мурси в никакъв случай не е единен, а и подкрепата на населението за този протест не е особено голяма. Обикновените хора се страхуват от растящата поляризация между ислямистите и претестиращите. Демонстрантите на свой ред са твърдо решени да не приемат декрета на Мурси. От друга страна президентът не може да отстъпи, без да загуби реномето си. Да се очаква, че той ще се откаже от властта току-така, също е наивно, подчертават германски политолози. Още повече, че за разлика от Мубарак, Мурси може да разчита на подкрепата на Мюсюлманското братство, което спечели изборите.

Погледнато обективно, както президентът, така и Мюсюлманското братство нямат интерес от кървави сблъсъци. Икономиката на Египет е в колапс и всички изпитват на собствен гръб последиците от това. Ако се стигне до тежък конфликт, Мюсюлманското братство може да загуби значителна част от обществената си подкрепа. А за идната година са насрочени парламентарни избори. Може да се предположи, че Мурси ще се реши на някои малки компромиси - поне докато уличните протести утихнат.

Автор: Т. Зайлер, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова