“Костов и Бойко Борисов се държат като ортодоксални комунисти от средата на ХХ век.” Така депутатът от БСП Антон Кутев коментира идеята на лидера на ДСБ за изгонването на политическите партизани.” Из новините на в. “24 часа”

Социалната несигурност, нагнетяваща се с всеки изминал ден, връща политическата риторика на омразата. В трудни до без дъх времена, в дни на изпитания, популистките изхвърляния, междупартийните обиди и лесните радикални обобщения хващат дикиш, защото ако си отчаян на ента степен от невървежа в държавата, проектиран задължително и върху личния ти невървеж, какво друго ти остава, освен да напсуваш “всичките маскари”?

Партизан за бой се стяга

В нестройния, най-вече заради гръмко надвикване, хор на маскаренето яко се дерат вчерашните управляващи, като днешните и онзиденшните ги следват по точки. В тази популистка шумотевица трудно може да се отдели зърното от плявата, здравият от болния разум.

Но ето какво все пак ни става ясно: БСП и говорителите й за цял мандат не намериха време да проведат социалните политики, настойчиво пропагандирани днес. Те си играха на квотни принципи, надцаквания, надлъгвания и пазарлъци с коалиционните партньори, провеждаха дясна политика, толерираха своите си бизнесмени и партийни спонсори на наш гръб, и дотолкова разчекнаха ножицата между богати и бедни дори в средите на собствените си поддръжници, че и неглупавите им предложения и опозиционни поплаци днес будят отвращение.

Прав е Иван Костов за политическите партизани, разставени навсякъде пред най-апетитните и пълни бюджетни паници. По отношение на политиката, пробутваща свои хора, тройната коалиция прекрачи всяка граница.

Прав е и Бойко Борисов да се позовава непрекъснато на тежкото наследство и пачите яйца, върху които е насадена държавата. Но защо тогава не съществува общоприемлива и основана на обществен консенсус визия как да се надигнем и измъкнем от тоя кризисен и безперспективен полог и да продължим напред? Само със споннтанност и аджамийски хъс очевидно не става, това предизвиква тежка обществена аритмия…

Опипом в мъглата

Не ни става ясно обаче къде е оздравителната програма, която си заслужава всяко следващо затягане на коланите, всяка нова и осъзната жертва от страна на гражданите. Има ли последователност в икономическите мерки и каква е тя, или просто се разчита на предизвикателните неолиберални Дянкови хрумки?

Кои са приоритетните реформи и докъде са стигнали? Каква политика се води, дясна, лява, на засегнатите честолюбия и стъписващите самохвалства, на импийчмънтовите заигравки, или както дойде? Тъкмо тук се спуска мъглата и разискря политическата риторика на омразата, щръкват плашилата “комунист” и “Гърция”, нагнетяват се основателните социални недоволства и съвсем се заорава в кризата. От нея ни партизани, ни ортодоксални комунисти могат да ни измъкнат, а само отговорно държавническо мислене и поведение.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев