Запуснати панелни блокове, край които се движат автомобили и каруци, а в канавките се търкалят отпадъци. Така изглежда Столипиново, което със своите около 55 000 жители представлява един от най-големите ромски квартали на Балканите, пише "Дер Щандарт". Контейнерите за боклук тук са рядкост. Но насред квартала е издигнато малко сметище - крепят го три бетонни стени. Това е и мястото, на което камионите на службата по чистота пристигат, за да приберат отпадъците. Мнозина в Столипиново се опитват да си осигурят прехраната, ровейки се из боклука с надеждата да намерят нещо ценно, се казва в репортажа на австрийското издание.

"Това е един забравен от всички квартал, каквито има и другаде в България. Никой обаче не взима ситуацията насериозно. За всичко, което в България върви наопаки, виновни се оказват ромите", казва Антон Карагьозов, председател на самоорганизиралата се Фондация за регионално развитие "Роми в Столипиново". В репортажа на "Дер Щандарт" се  пояснява, че тази организация от 25 години насам оказва помощ на обеднелите роми - например при попълването на формуляри и документи за пред институциите. Освен това от фондацията предлагат и семейни консултации.

Безработица и мизерия

Пред австрийския вестник Карагьозов казва, че основните проблеми в квартала са свързани с безработицата, ниското образователно ниво, здравеопазването и жилищната ситуация. 62-годишният Карагьозов твърди, че партиите в България са напълно неспособни да подобрят положението на ромите в страната, както и че европейските пари рядко попадат там, за където са били предназначени.

В репортажа на австрийския вестник се описва окаяната жилищна ситуация в Столипиново и малките, нелегално изградени бараки от ламарина, дърво и тухли в покрайнините на квартала. В тях живеят семейства, които не могат да си позволят никакво нормално жилище, пише авторката Щефани Рюп и описва едно от тези жилища така: "В розово боядисаната къщичка с размери около три на четири живеят общо седем души. Тук няма нито вода, нито тоалетна, защото нелегалните строежи не са свързани с канализацията. Зад бараката семейството е изкопало септична яма, вода си носят от река Марица, а ток получават от едно жилище в съседния панелен блок. За да имат светлина, те плащат на собствениците на жилището по 60 лева месечно - почти колкото социалната помощ, която получават. Малък електрически котлон вляво от вратата замества цялата кухня."

По-нататък авторката на репортажа посочва, че семейството спешно се нуждае от работа. Пред нея 28-годишната Лиляна, която има три деца, казва, че е готова да работи каквото и да било. Жената се определя като туркиня и говори български с акцент, посочва Щефани Рюп и добавя, че най-голямата ѝ дъщеря - седемгодишната Антоанета - вече ходи на училище, но няма нито подходящи дрехи, нито учебни пособия.

Училищата на Столипиново

Почти всички ромски деца ходят на училище - макар това да е свързано с големи трудности за много от семействата, посочва австрийското издание. "Социалните помощи са обвързани с това условие", казва Антон Карагьозов. Според него, медиите неоправдано твърдят, че ромските деца не ходели на училище. В действителност те са принудени да учат на две смени - едните сутрин, а другите след обяд, защото не можели да се намерят достатъчно учители за сегрегираните училища.

Карагьозов разказва за един проект отпреди 5 години, който събирал ромски и неромски деца в едно училище. Близо 200 ромчета били откарвани всеки ден с автобуси от Столипиново в центъра на Пловдив. Но след като се изчерпали субсидиите от Ромския образователен фонд, Градският съвет на Пловдив гласувал против продължаването на проекта. Според Карагьозов обаче тъкмо това е един от възможните пътища за интеграцията на ромските деца. Показателен, според него, е фактът, че познанията на децата, които в Столипиново са били в седми клас, се оказали по-слаби от тези на четвъртокласниците от останалите училища в Пловдив.

Спасението се нарича Германия

Журналистът на свободна практика Андреас Кунц, който живее край Пловдив, е един от създателите на местното радио "Столипиново". Той се противопоставя на широко разпространеното твърдение, че ромите в България не живеят уседнало, а обикалят като номади от катун на катун. Кунц казва, че това е един от многобройните предразсъдъци спрямо ромите и пояснява: "Те не се местят по собствена воля, а само защото бедността ги принуждава".

Антон Карагьозов казва, че за много от ромите в Столипиново единственият изход от бедността е миграцията, включително и към Германия. "Независимо от всички трудности в чужбина,  положението им там е по-добро, отколкото в България", казва той и пояснява, че в България има прикрита дискриминация в сферата на трудовия пазар, която прави почти невъзможно намирането на работа за човек с тъмен цвят на кожата.

Репортажът на Щефани Рюп е изготвен по линия на проекта на Австрийската служба по печата "Евротурс 2018", осъществен с финансовата подкрепа на австрийската държава.