Онова, което изтече в публичното пространство от поверителен доклад на германското външно министерство, буди сериозна загриженост. В документа се казва, че Западните Балкани имат стратегическо значение за Москва. От това наблюдателите правят извода, че Русия прави опити да обвърже по-тясно страните от региона с цел да намали влиянието на ЕС в тях.

Русия не от вчера разпростира икономическите и политическите си пипала на Балканите и това е добре известно. Новост е това, с каква последователност Кремъл преследва своите хегемониални амбиции и извън границите на бившия СССР.

Как Русия "помага" на Балканите

Стратегията на Путин на Балканите е колкото умела, толкова и проста: най-вече Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и малката Република Сръбска поддържат традиционно близки отношения с Русия. Сега Москва допълнително циментира влиянието си в тях - с помощта на газовите си доставки, активното участие в инфраструктурни проекти и руските инвестиции в региона. Катастрофалното икономическо състояние в тези страни улеснява максимално задачата на Русия: безработицата в региона се движи около трийсетте процента, почти всеки втори сред младите хора е без работа, а западните преки инвестиции от години намаляват, тъй като корумпираните управления в тези страни плашат чуждите инвеститори.

По тези места Русия създава перспективи: в Сърбия руски фирми модернизират държавните железници, а в Черна гора 1/3 от местните компании междувременно имат руски собственици. В Босна и Херцеговина, която в юридически смисъл все още е протекторат на Запада, Русия упражнява силен натиск, за да намали западното влияние. Наскоро Русия за първи път гласува срещу продължаването на мандата на европейската мисия EUFOR - очевидно с цел да държи страната по-далеч от ЕС. Дори и в България, която вече е част от ЕС, но пък е почти напълно зависима от руските енергийни доставки, Москва разширява своето политическо и икономическо влияние.

Умората от разширяването

С тази "стратегия на меката сила" Русия завзема вакуума, който Западът за съжаление не успя да запълни. Цели 15 години след края на войните в бивша Югославия, Балканите си остават задния двор на ЕС. А в повечето европейски държави изглежда искат това положение да се запази още задълго. След началото на еврокризата, никой в ЕС не мисли сериозно за ново разширяване на общността, включително защото мнозина се опасяват, че присъединяването на толкова слаби в икономическо отношение страни ще докара нови грижи на страните-членки. Само Словения и Хърватия досега успяха да влязат в елитния европейски клуб. Останалите страни от Западните Балкани от години тъпчат на място в чакалнята.

Разбира се, за това положение не е виновен само Западът. Защото повечето от проблемите са вътрешни: демокрацията е още хилава и недоразвита, управляващите партии са проядени от клиентелизъм, националистическото мислене доминира в района и блокира всякакви политически и икономически реформи. Все по-голяма роля започва да играе и разочарованието на хората, които не са си представяли, че пътят към желаното членство в ЕС може да бъде толкова трънлив и мъчителен. Това поражда недоволства, разочарования и гняв, които на свой ред създават антиевропейски настроения.

Европа трябва да се намеси

Ако ЕС не иска да допусне по-нататъшно залитане на Балканите към Русия и отчуждаването им от Запада, той трябва да се намеси активно и да даде на страните от региона ясна перспектива за членство. ЕС трябва да обясни на хората, че присъединяването към общността им носи предимства, и че си заслужава да полагат усилия за реформи.

ЕС и най-вече Германия, като двигател на европейката интеграция, са длъжни да засилят ангажиментите си на Балканите. Брюксел трябва да увеличи и икономическата си подкрепа за страните от региона, ако иска да ги изтръгне от задушаващата прегръдка на Москва.