1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В задънена улица

8 декември 2012

Дълбокият корен на корупцията в Западните Балкани се дължи на тежката симбиоза между власт и престъпност при разпада на бивша Югославия. Създаването на нови държави неизменно предполагаше допир до престъпен ресурс.

Снимка: picture-alliance/dpa

Комбинацията от самия процес на разпад и превръщането на района в ембаргова територия създаде истинска лабораторна среда за дълбока корупция. Всичко това е вече дълбоко вкоренено и няма как да бъде преборено за няколко години, дори и за десетилетия, смята Владимир Шопов - политолог, европеист и основател на компанията за анализи „София Аналитика”. От тази гледна точка поставянето на въпроса за престъпността и корупцията в самата основа на диалога и преговорите с ЕС е логично последствие от тази ситуация. И това ще продължи до самото влизане на тези държави в съюза независимо кога ще се случи това, допълва той.

Да вземем започващите преговори с Черна гора. Те стартираха с преговорните глави за правосъдието и вътрешните работи, които няма да бъдат затворени до последната минута и ще останат в центъра на вниманието до самия край. Урокът с България и Румъния бе полезен за всички и отсега е ясно, че без дълбоки и устойчиви промени останалите държави от региона просто няма да влязат в организацията, смята Владимир Шопов.

Стимулът - визи

От друга страна очакването за интеграция е сред малкото неща, които дават структура и динамика на процесите на промяна. В този смисъл отстъплението от възможностите за по-свободно движение ще бъде тежък удар за целия процес. Ние, българите, знаем добре символната стойност на тази възможност, усещането за свобода и принадлежност, която тя носи, казва Шопов. Това е един от най-работещите механизми за промяна и европеизация на тези държави и запазването на безвизовото пътуване има особена ценност в този план.

В същото време обаче знаем добре, че в много от западните общества има засилваща се несигурност както в по-общ план с имиграцията, така и с досегашните модели за тяхната интеграция. Икономическата криза внася допълнително и финансово измерение и прави обикновения западен човек още по-чувствителен. Това носи очевидното изкушение да се търсят знакови публични действия за ограничаване на свободата на движение. Има и още нещо обаче, което самите хора на Балканите ще трябва да разберат: възможността за многократно вдигане и пускане на визовите ограничения ще бъде използвана през идните години като инструмент на преговорите и за оказване на натиск за извършване на реални промени. Неслучайно сега се мисли как това да става по-лесно от юридическа гледна точка. Така че те ще трябва да свикнат с това и да намерят начини за противопоставяне, съветва политологът Владимир Шопов.

Визовите ограничения ще продължат да бъдат използвани като инструмент за извършване на реформиСнимка: katatonia/Fotolia

Съседски надпревари

Общото между България и Гърция е културата на корупционната допустимост и нефункциониращите институции. Това прави корупционното действие рационално, защото ви решава въпроси, проблеми, дава възможност да ударите конкурент - срещу ниска вероятност за наказание.

Гърция дълго време печелеше от геополитическия императив за подкрепа на всяка цена, което позволи допълнителното вкореняване на корупционното мислене и действие. Сега, при промяната на средата, виждаме ясно често дори комичните висоти, до които злоупотребите са стигнали. Виждаме и яростната реакция, когато трябва да бъдат направени съвсем разумни базови промени, напр. нуждата да се издават касови бележки. Но това е уникална ситуация, смята Владимир Шопов, защото южната съседка на България просто е принудена пред перспективата за фалит да променя начина си на мислене и поведение. Колко устойчиво ще е това не можем да гадаем.

Пресечните линии на корупцията

Шопов не е убеден, че назначаването за правосъдна министърка на бившата шефка на българския клон на Трансперънси е успяло да даде тласък на борбата с корупцията в България, и че подобен подход би решил проблема с тази обществена злина. Според него целта не е била да се „прелее“ философията на тази организация върху поведението на управляващите, а идеята е била по-скоро да се търси някаква гражданска легитимация, и най-вече да се намери по-удобна фигура, която да не конкурира вътрешния министър на този терен. В този смисъл целта е постигната, допълва създателят на "София Аналитика".

България още се бори за доверието на партньорите си от ЕССнимка: picture-alliance/dpa

Битак за българско гражданство?

Две големи предизвикателства вижда пред България Шопов - страната трябва да се справи добре с битката за инвестиции при постоянно намаляващ интерес към целия регион. Така Шопов отговаря на въпроса, дали покупко-продажбата на българско /т.е. и европейско!/ гражданство срещу 2 милиона евро инвестиции не е покана за корупционни практики в страната? Активност и дори известен риск са необходими, казва той. Просто са нужни по-голямо внимание и контрол. Но не бива да подценяваме спешността на търсенето на нови пътища за растеж, защото сегашното статукво, на практика, е изчерпано, а ние сме изправени пред развития в глобалната икономика и политика, за които нямаме никаква готовност, обобщава политологът Владимир Шопов.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ