За 51-ви път през изминалите три години италианският премиер Силвио Берлускони спечели вот на доверие в парламента и по този начин реши временно проблемите си. Те обаче започнаха отдавна, още когато той беше неоспорим лидер в десния консервативен лагер. Тогава той пропиля с лека ръка доверието на избирателите и не успя да осъществи нито една от обещаните по-важни реформи. Цялата си политическа енергия Берлускони вложи в това да се брани от правосъдието.

Дълбокото италианско блато

Изгубеното доверие в управниците и пропиляното време за реформи са необходими на Италия днес повече от всякога. Сега, когато от тях зависи бъдещето на страната, но и това на еврозоната, страната вече не е в състояние да развие целия си политически и икономически потенциал за излизане от блатото. Просто премиерът на непълен работен ден Берлускони е прекалено зает със самия себе си, за да мисли за спасяването на страната. Освен това той вече не разполага с необходимото доверие за това.

Но ако се абстрахираме от Берлускони, нито в лявото, нито в дясното политическо пространство виждаме водеща фигура, която да може да обедини италианците и да състави ново действащо правителство. Това обяснява и сегашното незавидно положение на италианската политика, затънала в дребнотемие и мръсни политически игрички, докато в същото време държавният кораб бавно, но сигурно потъва.

Италианците трудно вече понасят Берлускони. Но се лъже всеки, който смята, че оставката на премиера би решила сегашните проблеми на страната. В левия политически спектър не са узрели за това, че само една последователна политика за либерализиране на икономиката може да върне страната по пътя на растежа. А десният лагер остава така силно зависим от финансовата и медийната хватка на Берлускони, че е почти невъзможно да се обедини около една фигура, която да поведе страната напред. С други думи "затъмнението Берлускони" ще продължи. Италианският премиер все още разполага с достатъчно сила и влияние, за да не падне от трона, но недостатъчно, за да изведе страната от кризата.

Лечение по принуда

Така цялата еврозона става заложник на една политическа класа, която не вижда по-далеч от носа си. Междувременно Италия се превърна в далеч по-сериозен риск за Европа отколкото малката и незначителна Гърция. За разлика от гърците обаче италианците все още са в състояние сами да се издърпат на брега и да спестят огромни проблеми на европейските им партньори. Вместо с това обаче, Италия се занимава със сексуалния живот и скандалите на премиера си. Затова е повече от необходимо, Европейската централна банка да се въздържи максимално от купуването на италиански държавни ценни книжа. Само пазарният натиск може да принуди италианската политическа класа да предпише на страната оздравителен курс.

АГ/ДВ/КВ, Е. Лилов, Б. Григорова