Коментар от Ясен Бояджиев:

„Бедният български производител в момента спонсорира богатите търговски вериги”, каза преди няколко години министър от дясно правителство. По думите на депутат от левицата пък, „търговските вериги тъпчат българските производители” и докато „милиарди левове продължават да текат и да пълнят касите” на едните, касите на другите „не се пълнят”. А както твърди политик от националистическия сектор, „големите търговски вериги рекетират българския производител” и „вече за мнозина е ясно, че техният успех се крепи на бавната ликвидация на местните производители”.

Нововъведението "злоупотреба със значителна пазарна сила"

И ето че трето поредно Народно събрание се е заело да защитава българските производители от „нелоялните” практики на (предимно) чуждестранните търговски вериги. Първите идеи се появиха по време на първия мандат на ГЕРБ. При коалицията „БСП-ДПС” те изкристализираха в закон, който бе гласуван на първо четене, но върнат с вето на президента. Краят на коалицията попречи на прегласуването му. Сега законът в почти същия вид бе гласуван отново. Инициативата е на БСП, но и от другите партии малцина гласуваха „против”, а и почти никой от депутатите не смее открито да се противопостави на тази патриотична и народополезна законодателна идея.

С нея конкурентното право навлиза в нови, неизследвани територии. Към досега съществуващите сравнително добре дефинирани понятия за монополно и господстващо положение на пазара и за злоупотреба с тях се добавя нововъведението „злоупотреба със значителна пазарна сила”. Естествено, няма (а според някои специалисти не може и да има) точни и недвусмислени дефиниции нито на „злоупотребата”, нито на „силата”, което отваря вратите за всякакви субективни тълкувания и решения. Отделно търговските вериги ще трябва да си напишат валидни за всичките им доставчици типови договори и/или общи условия и да ги изпратят за одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. Законът дава и някои конкретни указания какво може и какво не може да се пише в тези договори.

С две думи, същността на идеята е чрез закон животът на производителите и доставчиците да бъде направен по-лек, а приходите им - по-големи, като, под заплаха от огромни санкции, се ограничат или направо забранят възможностите на търговските вериги да поставят на доставчиците си някакви условия или да искат от тях някакви такси и отстъпки.

Пазарът и справедливостта

Разбира се, на някого тези условия и искания (много от които, впрочем, отдавна са отпаднали) може да му изглеждат „нелоялни”, „недобросъвестни”, „несправедливи” и дори грозни. Става дума обаче за широко разпространени във всяка икономическа сфера и навсякъде по света търговски практики. Да се прилагат спрямо тях неопределени и субективни философски и морални критерии за оценка от типа на справедливостта е напълно безсмислено, а както ще видим - и вредно. Може би щеше да има някакъв смисъл, ако не ставаше дума за свободно договаряне, в което всяка от страните може да предяви, да приеме или да не приеме каквито си иска претенции, доброволно да подпише или да не подпише. И може би щеше да има някакъв смисъл, ако в държавата имаше само един или няколко магазина, или пък ако някой или нещо задължаваше или принуждаваше съответния производител да продава само в една, точно определена верига. Действителността обаче е съвсем различна.

Големите търговски вериги в България представляват само около една трета от търговията на дребно с бързооборотни стоки (за сравнение - в другите страни от ЕС този дял е към 60%). Те работят на един относително малък, но изключително конкурентен пазар в ожесточено съревнование помежду си, залагайки на по-големи обороти и все по-атрактивни цени. Затова много от тях работят с много ниска печалба или дори на загуба. Което е и една от причините (редом с големия дял на „традиционната” търговия, ниската платежоспособност на масовия клиент, кризата и слабите икономически перспективи) за зачестилите случаи на излизане от пазара. А веригите са сред най-големите инвеститори (над 4 млрд. лева инвестиции), работодатели (над 20 хиляди работни места директно и още десетки хиляди индиректно) и данъкоплатци в страната, с огромна заслуга за „изсветляване” не само на търговията, а и на икономиката като цяло.

55% от стоките в търговските вериги (а при някои артикули и значително повече) са българско производство. Всяка от веригите има средно по над 800 български доставчици.

Действителността и при производителите е доста по-различна от представата, която политиците налагат със законодателната си загриженост. По-голямата част от тях далеч не са така безпомощни, както ни ги представят. А проблемът на останалите не е с веригите, а с нарастващата конкуренция в собствените им отрасли, на която те не издържат. Защото, например, не са в състояние да отговорят на основните изисквания - по-голям обем и редовност на доставките при постоянно поддържано високо качество. Затова се нуждаят от държавна протекция. Тя обаче с нищо няма да помогне за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Ефектите са лесно предвидими

Ефектите от тази протекция ще бъдат основно два и те са лесно предвидими (пълната липса на обективна предварителна оценка за тях, впрочем, е друга твърда характеристика на българското законодателство). Тези ефекти са се проявили навсякъде, където подобни стъпки са били предприемани, а после най-често отменяни (от САЩ още преди Втората световна война, до някои страни в ЕС в наши дни). Първият е, че търговците ще бъдат принудени да се преориентират към производители от страни, където подобни регулации не съществуват. В резултат от което делът на българските стоки ще намалее и ще пострадат дори и български производители, които не се молят за такава протекция. Вторият ефект ще се изрази в намаляване на разнообразието и повишаване на крайните цени в магазините, от което ще пострадат всички български потребители, и най-вече - по-неплатежоспособните.

Ще има и други не толкова преки и видими ефекти. Тенденцията към оттегляне от пазара ще се засили. А и като цяло създаваното от подобни закони усещане за несигурност и непредвидимост отблъсква и гони външните капитали.

Въпреки всичко това е факт, че търговските вериги са на челните места (веднага след безспорния „фаворит” - т.нар. ЕРП-та) сред „любимците” на почти всички български партии и политици. Повечето от тях носят чужди имена, което ги прави много подходящи и удобни за популистки упражнения и демонстрация на загриженост за България, българите и всичко българско. Особено в години на избори, а напоследък всички години са такива.