За разлика от Германия, гробните места в Турция не се превръщат в общинска собственост след определен брой години, а остават притежание на семействата за вечни времена. Затова и гробищните паркове бързо отесняват, а  разрастването им в градове като Истанбул се оказва почти невъзможно.

Демографският взрив направи така, че историческите гробища край Златния рог и на Босфора отдавна са заклещени от всички страни от улици и жилищни сгради, поради което те няма накъде да се разширяват.

Най-голямото гробище в европейската част на турската метрополия в района Левент през последните 20 години беше обсадено от високи сгради - небостъргачите на новия финансов център на града. А в гробищата в Еюп и Едирнекапъ отдавна вече не се извършват погребения.

Едно гробно място колкото нов автомобил

Градът край Босфора продължава да расте, увеличава се и търсенето на жилища особено в централните градски части.

Гробищата обаче няма накъде повече да растат. Затова всеки, който непременно държи да бъде погребан край Босфора, трябва отрано да започне да заделя пари за тази цел: в гробищния парк над престижния квартал Бебек едно гробно място струва колкото един малък нов автомобил. Сходно е положението в Ортакьой и останалите квартали близо до Босфора. По-евтино става чак извън рамките на града.

Най-много място има в новите квартали в покрайнините на Истанбул на запад и изток от турската метрополия - в Султангази, Есенюрт и все още незастроените околности на новото летище в Арнавуткьой вече изникват нови гробища, но те са твърде отдалечени от града, а и са значително по- неуредени в сравнение със старите гробищни паркове във вътрешността на града. По религиозни причини в мюсюлманските страни не се извършват кремации, което би спестило много място. Затова скоро не се очертава подобрение на тежката ситуация с липсата на гробни места в Истанбул. 

Градската управа е намерила следния изход от ситуацията: хората, които през последните 40 години са се преселили в града край Босфора, а това са милиони турци, поне в смъртта си да се върнат към корените си. Градските власти предлагат на близките на такива починали да покрият разходите по транспортирането на покойниците до родните им места, където да бъдат погребани. Поемат се дори транспортните разходи на опечалените близки. През последните 10 години общо 220 000 души са били погребани по този начин извън Истанбул.

И други страни имат същите проблеми

В Китай, където проблемът с липсата на места в гробищата е още по-голям, и където всяка година умират средно около 10 милиона души, залагат на друго решение: кремирането. От доста време правителството се опитва да популяризира кремиранията и морските погребения като "екологични", защото пестят земя. И двата вида погребения обаче си остават крайно непопулярни сред китайците. Това не обезкуражава властите, които са си поставили за цел да постигнат почти 100-процентов дял на кремиранията. От 2015 година това е заложено като политическа цел в 5-годишния план за развитието на страната. На регулация подлежи дори и това: мястото, на което се полагат урните, не може да надвишава половин квадратен метър.

*****

Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ за гробниците на Манила: