В бара Кети в покрайнините на Милано е обедна почивка. Малко маси, малко клиенти. Менюто не е особено съблазнително: спагети от микровълновата, малко салата или сандвичи. Франческо Страна хапва един сандвич, това е най-бързото, защото време той няма. Чака го работа. Той е програмист в голяма миланска фирма.

"С оглед на ситуацията на юг, тук с мен се случи чудо. Намерих си работа, без ничия препоръка. Възможностите, които се отвориха тук пред мен , са немислими на юг, това е сигурно."

Страна е родом от Калабрия. След завършване на средно образование взима решение да следва и живее на север. От десет години насам пътува само през отпуската си в Калабрия и всеки път родният му край му се струва все по-чужд.:

"Работата там се разбира коренно различно. Работното място е услуга, която някой ти прави. Ти може да си много добър, въпреки това си задължен на благодетеля си. Това се дължи на мафиотската система на юг, но и защото работата е малко. Няма смисъл човек да се ядосва за тези неща, те просто са такива."

Но това, което го ядосва е фактът, че

парите от ЕС се вливат директно в джобовете на организираната престъпност

и така се поддържат, което превръща всичко в един дяволски затворен кръг, казва той.

"От години в страната се вливат пари и това не е помогнало в ни най-малка степен. Една част от тези пари достига по индиректен начин до населението, чрез организираната престъпност, които с тях плащат на хора, които работят за предприятия, в които мафията вече е проникнала."

Този проблем е добре известен в Брюксел. Затова

отпускането на субсидии задължават да има прозрачност при разпределението

но тези изисквания често не се спазват от регионалните институции. Според Франческо единствениеят начин е ЕС сам да контролира разпределението. Той добре знае, че това не е възможно от правна гледна точка.

"Тези пари в крайна сметка помагат само на престъпността, мафиоти седят навсякъде, в строителните фирми, на политически постове, които после раздават поръчки на тези строителни фирми."