Британският премиер излиза на европейската сцена и се провиква: "ЕС трябва да знае, че Великобритания може да преживее и без него." В такъв момент на човек му се приисква да отвърне: "Силно крещиш, Дейв! Ти пък трябва да знаеш, че ние също можем без теб!".

През предстоящите месеци Дейвид Камерън би могъл да обере всички възможни награди за пресилена и писклива реторика. Само че всички знаят много добре, че крясъците на британския премиер са предназначени за публиката у дома. Брюксел не се впечатлява от тях.

"Ние ще предоговаряме нашите отношения с ЕС", заяви в самото начало Камерън. Само тогава той щял да се бори за оставането на Великобритания в Общността. Дълго се спекулираше какви ли драматични изисквания ще постави британският премиер, за да осигури оставането на страната му в ЕС. Първоначално в списъка му беше включено например ограничаването на свободата на установяване в Европа. Федералната канцлерка Ангела Меркел обаче още преди месеци попари тези надежди и ясно заяви, че свободата на придвижване и установяване навсякъде в Европа спада към основните принципи на ЕС. Междувременно вече става дума само за това, икономическите мигранти от страните-членки на ЕС да не получават социални помощи във Великобритания в рамките на първите си четири години престой там. Това ще бъде трудна задача за юристите, които ще трябва някак си да напасват правилата. Британците смятат, че многото полски, румънски и други икономически мигранти от ЕС само източват социалните каси на страната - нещо, което им бе внушено от местните медии. Това, разбира се, не е вярно, но нали става дума само за символична политика!

Дефектите на британските "реформи"

Впрочем на Камерън му се наложи да смекчи изискванията си и по други точки. Защото и французите отрано му дадоха да разбере, че няма да участват в сериозни промени по европейските договори. А и Брюксел ни най-малко иска британският референдум да предизвика вълна от допитвания до народа и в други европейски страни, защото последиците са непредвидими. И така след дълги дипломатически преговори зад кулисите, Дейвид Камерън все пак направи поносим своя пакет с предложения.

И в най-актуалния си вид обаче британските предложения имат няколко вродени дефекта. Първо: те не идват в правилния момент. И още по-лошо: те идват в най-неподходящия и объркан момент за всички времена. В момента ЕС преминава през изключително труден период поради бежанската криза, която поставя на опасно изпитание европейските ценности, солидарността и сътрудничеството. И второ: даже и ЕС и британският премиер да могат да се споразумеят по някои промени в условията му за британското членство, Камерън ще срещне голяма съпротива у дома в лицето на евроскептиците. Още отсега хардлайнерите в неговата партия реват, че изискванията му били твърде слаби. А един вътрешен човек сравни враговете на Европа в консервативния лагер с блато, пълно с крокодили. Те остават миролюбиви, докато всеки ден им даваш сладки хапки. И какво правиш, когато хапките свършат?

Защо се стигна дотук?

Точно в такава ситуация се намира и Дейвид Камерън. Накрая неговата партия може да насъска емоционално евроскептиците и те да гласуват против членството в ЕС, въпреки постигнатите компромиси с Брюксел. А това би било историческо поражение за британския премиер и тежък удар за неговата страна и за ЕС. За европейците това би означавало дестабилизиране в момент, в който самите те се борят за своето бъдеще.

Без да има нужда, Дейвид Камерън сам попадна в тази ситуация. Неговите съветници се опитаха да го отклонят от обещанието му за референдум, защото политическият опит показва, че на всенародните допитвания трудно може да се влияе и те са непредсказуеми. За британския премиер обаче вече е късно. В момента той се намира в незавидната ситуация, при която трябва да укроти лъва, чиято опашка по-рано беше дръпнал.