Предвидено е, мавзолеят да бъде завършен най-късно до 114 рожден ден на Мао – т.е. преди 26 декември 2007 година. Съобщението на Синхуа иде в момент, когато светът е направо потресен от излязлата наскоро биография” Мао – животът на един човек, съдбата на един народ”, написана от живеещата в Лондон Джунг Чанк и нейния съпруг – историка Джон Холидей. Биографията вече стана бестселър в Германия. Съдържанието и се чете като обвинителен акт. Според произведението, по време на режима на Мао, в Китай са загинали над 70 милиона души от неестествена смърт. В интервю за Дойче Веле авторката на биографията Джен Чанг казва:

Чанг:

“Той е бил изключителен егоист и е се е ръководел от прищявките си. Всичко, което е направил, е била предназначено за него самия, а не за благото на китайския народ. Бил е безсърдечен човек, без следа от морал. В същото време е бил много, много умен, дългосрочно и внимателно мислещ стратег.”

Според официалната китайска историография, заслугите и грешките на Мао са в съотношение 70: 30. Към най-големите му грешки спада културната революция, която беше прекратена едва десет години по-късно – след смъртта на “Великия кормчия” и която се окачествява и от правителството като “катастрофа за нацията”. Но независимо от това доста благосклонно съотношение на заслуги и грешки, даже и за тези 30% признати провинения китайското население не знае почти нищо. Малцина знаят например, че Мао е бил готов да пожертва половината население на Китай за реализацията на своите проекти. Милиони китайци и днес го боготворят и посещават дома, в който е роден, като на поклонение. Именно там сега предстои да бъде изграден и мавзолей на Мао. Социологът Жу Хонлин казва:

Хонлин:

“От началото на процеса на отваряне на Китай към света през 1978 година до средата на 90-те години основният акцент на реформите падаше върху разкрепостяването на китайското общество. Ставаше дума за допускането на повече свободи и по-голяма ефективност. От края на 90-те години, когато ножицата между бедни и богати започна да се разтваря все по-силно , зазвучаха по-силно и гласовете, които настояват за справедливост – сособено сред работниците и селяните, които не извличат почти никакви ползи от реформите. В спомените на хората Мао е останал като символ на справедливостта и равнопоставеността. От това възникна идеализирането му и комнежа по неговото време”.

Днешното правителство се възползва от този копнеж по “Великия кормчия”, за да стимулира новоразпаления патриотизъм. Там, където китайците са загубили вярата си в комунизма, е нужно да се намери някакъв заместител като спойващ елемент.. Така например бъдещият мавзолей на Мао, чийто строеж вероятно ще погълне близо 30 милиона евро, е замислен като място за патриотично възпитание на нацията. С това решение на централната власт в Китай чезне и последната надежда, че е възможно в близкото бъдеще да бъде направена официална преоценка на заслугите на Мао Цзе Дун. А тъкмо подобно нещо би било от съществено важно значение за днешен Китай.