Гроздето по поречието на Мозел отдавна е обрано, импровизираните спални помещения в бараки и гаражи са опразнени, а техните временни обитатели - сезонни работници от Източна Европа, отдавна са се прибрали в родните си страни. В месеците, през които са помагали за прибирането на реколтата, по полетата в Полша, България или Румъния са се трудили други сезонни работници - от Украйна, Молдова и Грузия. И ако поляците, българите или румънците предпочитат да берат грозде край Мозел, от което изкарват повече, отколкото у дома, за украинци, молдовци и грузинци държавите от Югоизточна Европа са тези, които предлагат възможности, каквито родните им страни не могат.

Но докато икономистите смятат, че от тази ситуация има само печеливши, синдикалистите откриват в нея предпоставки за експлоатация на труда. Изследователи на трудовия пазар пък предупреждават, че през следващите години т.нар. "циркулираща миграция" в Европа само ще се засилва. Става дума за кампанийните работници, които прекарват известно време в чужбина в търсене на по-добре платена работа, след което се връщат и после отново поемат навън. "Така възниква и конкуренция между отделните групи", казва Вернер Айхорст от бонския Институт по труда.

Заплащането никак не е високо

Много фирми се възползват от тази конкуренция, посочва на свой ред Харалд Вийденхофер от Европейския съюз на синдикатите в селското стопанство, хранителната промишленост и туризма /EFFAT/. Навсякъде в Европа - В Германия, Испания, Полша и много други страни - има тенденция към намаляване на заплащането на неквалифицирания труд, така че интерес към тази дейност проявяват само хора от по-бедните страни.

Но и те трудно оцеляват с отпусканото им мизерно заплащане, във връзка с което от EFFAT настояват за въвеждането на задължителна минимална почасова ставка. "Не говорим за общоевропейска минимална ставка, а за това всяка отделна страна-членка на ЕС да гарантира минимално заплащане, не по-ниско от 60 процента от средния доход", обяснява Вийденхофер.

Как функционира схемата

Според Харалд Вийденхофер в промишлеността има по-голям риск от експлоатация на работници, отколкото в селското стопанство. Той дава пример с кланиците в Германия, в които около 15 хиляди румънци работят срещу 3 до 6 евро на час. Схемата функционира по следния начин: германска кланица сключва договор с румънска фирма да заколи и разфасова 100 хиляди свине в Германия - срещу определена твърда сума. При тази схема минималното почасово заплащане не играе никаква роля, тъй като с работниците се разплаща румънската фирма, т.е. тя е тази, която експлоатира труда на собствените си хора.

Решения обаче има, уверяват експертите. Европейският съюз от години се опитва както да увеличи конкуренцията в сектора на занаятите и услугите, така и да повиши защитата и правата на работниците. Постигнатото обаче не е много - в редица браншове фирмите продължават да намират законови пропуски, които използват за намаляване на разходите си. Все пак за румънските работници в германските кланици има някаква надежда: в средата на януари синдикатите и работодателите от месопреработвателната промишленост се договориха за въвеждането на задължително минимално заплащане от 7,75 евро на час. За експерти като Харалд Вийденхофер това е доказателство, че проблемите са решими, стига да съществува съответната политическа воля.